Ан Ейвъри - Снежната кралица

Майкъл изстена, измъкна лицето си от възглавницата и се обърна, докато успя да се подпре на един лакът. Той подуши въздуха. Нямаше никакво съмнение. Бекон и кафе. Но как?

Не можеше да си отговори на този въпрос. Прозина се и се опита да седне. Успя едва на втория опит.

Отпуснат на ръба на леглото си — предишната нощ просто се бе хвърлил върху завивката, както си беше с дрехите — Майкъл обмисли възможностите. Само една от тях му се стори вероятна.

Той се отблъсна от леглото с усилие и отиде до вратата. След това подпря едната си ръка на рамката на вратата и изкрещя в коридора:

— Хети?

Миг по-късно тя се появи от кухнята с вилица в едната ръка и навлякла една огромна бяла престилка, която изглеждаше, сякаш току-що беше слязла от рафта в магазина. Бузите й бяха зачервени от горещината, на печката. На челото й се виждаха няколко капчици пот, но ръкавите й бяха закопчани при китките, а ризата й — чак до брадичката. Косата й беше събрана върху главата й в прическа, за която вероятно бяха необходими сто игли, за да не се разпадне. Внезапно Майкъл си представи как бавно сваля всичките тези игли, една по една, докато копринените й къдрици се спускат надолу по раменете и ръцете й. Въздействието на тази представа върху нервите му го ядоса.

— Помислих си, че скоро ще се събудиш и направих закуска. — Тя измъкна малкия часовник, който винаги носеше на верижка на кръста си, отвори го и се намръщи. — Всъщност вече е време за обяд, но това едва ли има толкова голямо значение.

Майкъл се втренчи глупаво в нея. Във въображението си той все още броеше иглите й за коса.

— Обяд?

— Минава единадесет, Майкъл Райан. Така че по-добре се размърдай. Запалих газовия бойлер заради теб. Предлагам ти да си вземеш чисти дрехи и да влезеш в банята, преди водата да е завряла. Няма да сложа яйцата, преди да си свършил.

С тези думи тя се обърна кръгом и изчезна в кухнята. Майкъл остана на мястото си още няколко секунди, зяпнал към мястото, на което тя бе стояла допреди миг. Тя се обади от кухнята:

— И ако си мислиш, че ще те целуна, преди да си се изкъпал, обръснал и измил зъбите си, изобщо не се надявай!

Скастрен по този начин, Майкъл бавно се изправи и се завлече до банята. Горещата баня го ободри, но Майкъл откри, че удължава процеса повече, отколкото му беше необходимо да се приведе в приличен вид.

Част от чувството на отчаяние и вина, което беше изпитвал предишния ден, вече беше изчезнало, но той си спомняше достатъчно подробности от посещението на Хети, за да се почувства разтревожен. Не му се струваше твърде невероятно тя да захвърли по него шиша в мига, в който се появеше от банята. Не че Хети беше правила подобно нещо някога, но пък и той никога не се беше държал с нея троснато и не бе искал от нея да го остави на мира.

За негово най-голямо облекчение, когато най-накрая влезе в кухнята, тя не хвърли по него дори кухненската кърпа, която беше метнала през рамото си. Вместо това посочи към стола, в който бе седял последния път, когато двамата се бяха намирали в тази кухня, и му нареди:

— Сядай!

Миг по-късно Хети пълнеше чашата му с кафе. Когато той го изпи и събра достатъчно смелост, за да си поиска още, тя вече беше сложила пред него една чиния с бекон, три пържени яйца и две дебели филии препечен хляб. След това взе празната му чаша и му я върна пълна с кафе.

Всички съмнения на Майкъл за качеството на храната се изпариха мигновено още с първата хапка. Той вече започваше да яде третото яйце и шестото парче бекон, когато си пое дъх.

— Господи, Хети, това е вкусно като…

— Не говори, а се храни — прекъсна го строго тя и сложи още една филия препечен хляб на ръба на чинията му, тъй като първите две вече бяха изчезнали. След това сложи един малък буркан пред него. — Това са консервирани ягоди, ако ги искаш. Господин Мърфи от бакалията каза, че една от местните дами ги е правила. — С тези думи тя отряза още две големи филии хляб и се върна при печката.

За щастие, едната филия беше за нея. Докато Хети седеше и дъвчеше хляба, който беше натопила в ягодите, тя оглеждаше неприкрито годеника си. Майкъл не вдигаше поглед от чинията си, като само от време на време си позволяваше да й хвърля по един бърз поглед с ъгълчето на окото си.

Той преглътна и последната хапка, облегна се назад в стола си, изпъшка доволно и каза:

— Беше прекрасно, Хети. Благодаря ти.

— Няма защо. В случай, че си забравил, това се нарича хранене и е едно от нещата, които би трябвало да вършиш редовно — за предпочитане всеки ден. — Тя говореше съвсем сериозно. — Спането е второто такова нещо. — Хети остави хляба в чинията си. — Не можеш да помогнеш на никого, нито на себе си, нито на пациентите си, ако не се грижиш за себе си.