Ан Ейвъри: Дъщерята на разбойника

— Да! Хиляди пъти да! Каква умница си ми ти, моя красавице Бес! Разбира се, че ще те заведа в Лондон! И когато видим всичко, което градът има да ни предложи, ще намерим кораб да ни откара до Франция. А след Франция идва Америка, там ще бъде Лизи, и тогава…

— Не се тревожи за това, което ще дойде после. Имаме цялото време на света, моя любов! И докато сме заедно…

Тя не успя да довърши, защото Оливър я вдигна и я понесе през вратата навън към застлания с калдъръм двор на хана, където стоеше и ги чакаше Вълшебника, огрян от ярката лунна светлина.

Оливър я сложи отпред на седлото, но не бързаше да пъхне крака си в стремето.

— Бес! Погледни!

Бес наведе глава и му се усмихна, а очите й блестяха под лунната светлина.

— Какво има, моя любов?

— Любовният възел… — каза Оливър с мек и трептящ от учудване глас. — Той… той става яркочервен.

Мъжът, жената и конят изглеждаха като сребърна мъгла в сребърната светлина, но вплетен в косите на Бес, ярко се червенееше любовният възел, който тя бе заплитала в косата си през всичките тези години. Тъмният и богат, наситено царствен цвят, като на пурпурна роза, грееше в тъмнината ярко като огън. Оливър го докосна нежно и почтително.

— Ела, моя любов — каза Бес. — Искам те.

Оливър погледна нагоре.

— Обичам те, Бес — каза той и гласът му преливаше от възхищение. — Обичам те и ще те обичам винаги, цяла вечност.

Вълшебника се размърда неспокойно и тръсна глава, искаше му се да потегли на път. Тогава Оливър се усмихна и се метна на седлото зад любимата си.

— Ние сме благословени, нали, Бес? — изрече той меко, притегляйки я в обятията си.

— Да, моя любов — отвърна Бес, усмихна се и положи глава на гърдите му, сигурна в прегръдките на своя любим.

Клоп-клоп, клоп-клоп.

Подковите на Вълшебника разбудиха призрачно ехо, докато тримата напускаха двора на стария хан.

Клоп-клоп, клоп-клоп.

И те излязоха на широкия път, а огромният призрачен кон се впусна в галоп с развята под лунния блясък грива, с копита, святкащи по сребристата земя, докато ги отнасяше надалеч по дългия път, оттатък хълма, към света, който лежеше отвъд.

© 1998 Ан Ейвъри

© 2000 Славянка Мундрова-Неделчева, превод от английски

Anne Avery

The Highwayman’s Daughter, 1998

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Ан Ейвъри. Дъщерята на разбойника

Редактор: Правда Панова

Коректор: Румяна Маринова

ИК „Ирис“, 2000

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14738]

Последна редакция: 2010-01-05 15:47:46