Ан Ейвъри - Дъщерята на разбойника

Джон с голяма мъка се измъкна от ръцете на новонамерения си полубрат, който изглеждаше решен да разисква току-що разигралите се потресаващи събития, докато Джон отговори на всичките му въпроси или челюстта му се откачи от отговаряне — което дойде най-напред. Едва когато Дрейтън се появи и официално настоя Рандал да му прави компания, докато язди към дома си, Рандал се предаде и реши, че ще е най-добре да дойде някой друг ден.

Той си тръгна и остави Джон сам в салона. Огънят пращеше успокоително в камината, но сабята на Ламбер все още стърчеше забита в стената и парчета стъкло все още блестяха по пода — тъжни свидетелства за това, което се бе разиграло тук.

— Бес? — Гласът на Джон като че ли отекна в празната стая. — Оливър?

Никакъв отговор. Може би не са тук, си каза Джон въпреки усещането, че не е сам.

— Слушайте — обърна се той към празната стая. — Просто искам да знаете, че обичам дъщеря ви. Че ще направя всичко, което зависи от мене, за да бъде щастлива и в безопасност. Че ще…

Той спря, прочисти гърлото си и опита отново.

— Щях да кажа, че ще умра за нея, но предпочитам да живея за нея.

Думите като че ли изскачаха някъде от гърдите му, близо до сърцето, и се изливаха като неспиращ поток.

— Искам да се смея с нея и да плача с нея, и да се боря с нея. Знам, че понякога ще трябва да се борим, и двамата сме достатъчно упорити, но това не означава, че я обичам по-малко. Искам да я прегръщам и да я целувам, и да се любя с нея всеки ден, докато съм жив. Искам да я гледам как заспива нощем и как се събужда сутрин. Искам да й дам деца и да я гледам как ги кърми на гърдите си и как държи ръцете им, когато се учат да ходят. Искам да видя лицето й, когато поеме първото си внуче.

Той си пое дълбоко дъх, намокри устни и каза много меко:

— Искам да остарея с нея и тогава да лежа до нея в църковния двор. Завинаги.

Тишината изглеждаше почти осезаема. Той вдигна рамене в затруднение.

— Това е. Аз… аз просто исках да го знаете.

Той се обърна. Трябваше да намери Лизи. Имаше нужда от нея.

Вратата на салона тихо се отвори пред него. Джон премига, после се усмихна и излезе. Беше стигнал до средата на коридора и се затича, когато вратата тихо се затвори зад него.

— Джон Карлтън! — каза Лизи строго.

Джон спря изпълнението на увлекателната задача да подрежда разпусната й коса върху голите й рамене. Те бяха оставили Берта със Самюел и Хълдспет да правят това, което оставаше да се направи, и полека бяха стигнали дотук, до благословения покой в стаята на Лизи. Макар че огънят още не бе успял да прогони хладината от нощния въздух, те и двамата не го забелязваха.

— Да, любов моя? — изрече той, проследявайки с нежно докосване пътя на копринения кичур, който се спускаше по гърба й.

Лизи потръпна от удоволствие.

— Не ми отговори на въпроса.

— На въпроса ти?

— Там, в градината. За жената, която също така умеела да баламосва червените куртки.

— А! — усмихна се той и се изкикоти. — Това е една едноока проститутка по прякор Хитрата Сали, която всички знаят как добре умее да се изплъзва от хората на конетабъла, когато той им заповяда да очистят нейната част от града.

Лизи хлъцна и се извъртя, за да го погледне.

— Една едноока…

— Ще те запозная с нея. Човек никога не знае, възможно е тя да те научи на някой и друг номер, който да ни дойде добре! С неприятностите, в които без съмнение ще ме въвлечеш…

— Аз! Да те въвлека в неприятности? Ама това е…

— Напълно и изцяло гарантирано, любов моя — каза Джон, навеждайки глава, за да получи една целувка. — Но на друго не съм съгласен!

Лизи отпразнува сватбата си в „Крал Джордж“ след малко повече от месец.

Адвокатите все още не бяха успели да съберат достатъчно ясни доказателства, за да потвърдят самоличността на Джон и правата му да наследи титлата и именията на Малоран, но нито тя, нито Джон имаха и най-малкото желание да чакат решението им.

Те вече се бяха погрижили за всичко.

Уилям Рандал беше зает да крои планове как да превърне Малоран Хол в дом за паднали жени, една ирония, която и той, и по-младият му полубрат сметнаха за доста забавна.

— Познавам една интелигентна жена от добро семейство, която е готова да се заеме с учреждението веднага щом адвокатите привършат — бе споделил една вечер Рандал пред бутилка от най-доброто вино на Лизи. — Жените могат да научат някакъв почтен занаят, докато чакат да родят децата си, персоналът ще им помогне да си намерят работа и приличен дом за децата си. Надяваме се това да послужи като образец за създаване на подобни заведения като нашите сиропиталища.