Гюстав Емар - Отмъщение

— Положението става критично. Какво мислиш да правиш?

— Още не знам. Не съм стигнал до никакво решение. А ти какво би направил на мое място?

— Бих се защищавал до последна капка кръв!

— Не за това питам… Нима ме смяташ за подъл страхопъзльо, готов да предаде целия този товар, който ни струва толкова труд да го докараме дотук? За хора с достойнство е безкрайно тежко да позволят да ги убиват като телета в скотобойна без надежда за отмъщение.

— Това наистина е тежко, но може би все още има начин да се измъкнем от това положение.

— Как? Говори!

— Опасно е, от сто шанса деветдесет и девет ще бъдат против нас, но нямаме избор.

— Достатъчно е, че остава поне един шанс!

— Прав си! На двайсет и пет мили западно оттук се намира първият английски пост на границата с индианските земи.

— Добре. А после?

— Двайсет и пет мили с добри коне — това е дребна работа, ако познаваш страната. Събуди твоите хора; с помощта на отсечени дървета и окопи подсили лагерните укрепления, които благодарение на добре избраното място са почти непристъпни, и ако те нападнат, се съпротивлявай докрай.

— На това разчитам!

— В това време един верен човек ще отиде във форта и ще доведе със себе си помощ. Работа за два дена, най-много за три. Мисля, че при евентуално нападение ще можеш да издържиш и повече.

— Сам да остана, пак ще издържа!

— Ето моя съвет. Как го намираш?

— Отличен! Но кой ще се съгласи да отиде за помощ?

— Боже мой! Та аз, ако нямаш нищо против.

— Ти? Нима би се съгласил да рискуваш по такъв начин живота си?

— За да спася другарите си, разбира се! Още повече че ми се удава случай да изиграя този дявол, който ни преследва като зъл гений.

— Е, е! — изведнъж се обади подигравателен глас и се разля като погребален звън над главите на ловците. — Тук се говори за мене, струва ми се, и то не особено ласкаво.

Двамата събеседници се обърнаха ужасени. Зад тях стоеше Берже, облакътил се небрежно на дулото на пушката си. Канадецът гледаше своите врагове с насмешка и спокойствие, което ги доведе до отчаяние. Като се наслади достатъчно на ефекта от неочакваното си появяване, Берже каза:

— Добър вечер, приятели! Благополучно ли, мина вашето пътуване? Е, е! — добави той след минута. — Изглежда, не сте много радостни, че ме виждате!… Добре умеете да приемате гостите си, няма що.

Летящия орел и Опосум, макар и силно изненадани, бяха достатъчно калени, за да останат дълго под влиянието на изпитаното от тях вълнение. Летящия орел отговори на канадеца с най-спокоен глас:

— Идвате да търсите гостоприемство? Ако сте дошли като приятел, молим ви, седнете.

— Благодаря — отговори канадецът, но не седна. — Дойдох почти като приятел… Да, кълна се в честта си!… Почти като приятел…

— Почти като приятел? — прекъсна го Опосум.

— Да, защото се явявам пред вас в качеството си на пратеник.

— Какво искате да кажете с това?

— Това, което казвам, и нищо друго… Съгласни ли сте да ме приемете като пратеник? Искате ли да изпушите с мене лулата на мира? — Изяснете се!

— Отговорете ми най-напред ясно и без уговорки. Нося със себе си и мир, и война. Кое избирате?

— Да изпушим лулата на мира! Животът ви е вън от опасност! След това ще можете да си отидете свободно, няма да ви задържаме.

— Що се отнася до последното, ще остана или ще си отида, когато поискам без ваше разрешение.

Берже приседна на камък с пушка между краката, извади лулата от пояса, напълни я и запуши с презрително хладнокръвие, което нито за Миг не го напускаше.

Английските ловци бяха доста добри познавачи на тези хитрости, които вървяха в употреба по границата. За тях беше ясно, че канадецът съвсем се случайно е попаднал при тях и щом действа така смело, значи има зад гърба си сила. Въпреки че още нищо не издаваше присъствието на неприятел, те за секунда взеха решение. С присторено равнодушие се съгласиха да преговарят със своя противник, когото не можаха да заловят и който ги хвана с изненада.

— Ние слушаме — каза Летящия орел, — но преди всичко, позволете ми да ви поздравя за ловкостта, с която се промъкнахте до нас. Не напразно са ви дали прякора Безследен. От сърце ви поздравявам, приятелю!

— Боже мой! — добродушно отговори канадецът. — Вие давате твърде висока цена на нещо, което само по себе си е толкова просто, особено като се има предвид, че не знаете как е станало!…

— Да, така е… Обаче…

— Считам за свой дълг да ви съобщя подробностите. Погледнете вашите часовои.