• Пожаловаться

Гюстав Емар: Ранчото на свободата

Здесь есть возможность читать онлайн «Гюстав Емар: Ранчото на свободата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Ранчото на свободата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ранчото на свободата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Гюстав Емар: другие книги автора


Кто написал Ранчото на свободата? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Ранчото на свободата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ранчото на свободата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— За убийство дума не може да става. Колкото и виновен да си, не искам твоя живот.

— Тогава какво искате от мен?

— Предай се!

— За нищо на света…

— А, щом е тъй…

За миг и двамата синове се хвърлиха върху Торибио, но смелият млад човек, без да дочака нападението им, ги изпревари, като посрещна и двамата с нож в едната и в другата ръка.

— А, значи това искате! — извика той, като кръстоса смело оръжието си с тяхното.

Но боят бе съвсем неравен: въпреки своята необикновена сила, ловкост и сръчност той бе сам срещу двама и тия двама не му отстъпваха нито по сила, нито по ловкост, нито по умението да си служат с оръжие. Te бяха нащрек и обвитата с дебело сарапе лява ръка им служеше като отличен щит, с който успешно да парират ударите на врага, докато ръцете на Торибио бяха заети, а с единия от двамата неприятели трябваше да се бие с лявата ръка. Въпреки всичко борбата трая дълго, синовете на стария се мъчеха само да обезоръжат Торибио, без да го ранят.

Ето че най-после храбрият пришелец изпусна силен и яростен вик и скочи във водата.

— Ха, не бързай! Почакай, защо бързаш? — насмешливо го задържа старикът, като го улови за дрехата.

Ловките млади хора така заплетоха оръжието на Торибио в диплите на своето сарапе, че той по неволя трябваше да го изпусне от ръцете си.

— Ще се предадеш ли? — запита старецът.

— Обезоръжен съм! — намръщено отвърна младият човек.

Старецът сви рамене.

— Защо се оплакваш, по теб няма и драскотина.

— Убийте ме по-скоро, дон Салвадор де Кастильо! — глухо отвърна той. — Защо се бавите?

— Защо ли? Ти искаше да съблазниш племенницата ми, но тя не се поддаде, не повярва на нежните ти думи. Тогава ти почна да я заплашваш, а пък аз веднага й се притекох на помощ. Заловихме те на местопрестъплението и аз имам право да те убия като куче!

— Хайде, убийте ме!

— Почакай, защо да бързаме? За какъв ме смяташ ти?! Ще те накажа както трябва, ще те накажа, но няма да те убия.

— Излишно е! Не бива да ме щадите!

— Защо?

— Защото, ако остана жив ще ви отмъстя. Запомнете добре!

— Чакай! Какво говориш?

— Заклевам се, че ще отмъстя на вас и на синовете ви!

— Твоя работа! Но внимавай да не попаднеш още веднъж в ръцете ни! Тогава няма да ти простим!

— Не искам от вас милост — извика младият човек, като скърцаше със зъби, — мразя ви и пак ще повтарям: ако ме оставите жив, ще унищожа цялото ви семейство!

— Ще видим, но дотогава ще си получиш заслуженото!

В този момент двамата синове на старика се хвърлиха върху младия човек и като го стегнаха в собственото му сарапе, понесоха го към реката.

Торибио нищо не продума, не помръдна, лицето му пребледня като на мъртвец, чертите му се изкривиха от злоба.

— Къде ме носите? — запита той, като се намери на лиановия мост.

— Сега ще видиш! — отвърна старикът, като запуши цигара.

Насред моста шествието спря.

— Тука, тука! — обади се старецът, като разтваряше лианите.

— Какво мислите да правите? — попита още веднъж Торибио.

— Ще те хвърлим в реката и нищо повече.

— Мен? Ще ме хвърлите в реката?! Защо?

— Защото си луд и този студен душ ще ти помогне! — насмешливо отвърна дон Салвадор.

— О, недейте, това е ужасно!

— Защо се плашиш? Нали плуваш като риба, зная го. Пази се да не попаднеш на някой алигатор, каквито тук има в изобилие!

— По-добре ме убийте с пушка или с нож.

— Не, казах вече, че не искам да си мърся ръцете с кръвта ти — добави жестокият старик, — по-зле ще бъде за теб, ако попаднеш в устата им. Ако успееш да излезеш на брега, внимавай да не стъпиш на моя земя, защото ще те посрещнем с пушечен огън. Хайде, на добър час! Гледай да не попаднеш още веднъж в ръцете ми! — После, като се обърна към синовете си, им рече: — Ще отида на наблюдавам край реката и когато ви дам сигнал, веднага го хвърлете в реката.

— Добре, татко! — отвърнаха заедно синовете.

— Довиждане, приятелю Торибио! — насмешливо извика старецът и бързо закрачи към брега.

Когато братята останаха насаме с осъдения на смърт нещастен младеж, те мълчаливо се спогледаха.

Торибио мълчеше. Странната смърт, която му предстоеше, сломи силите му и той дори не се опита да моли за милост.

В това време братята си пошепнаха нещо.

— Слушай — заговори тихо Рафаел, като се наведе над нещастника, — брат ми Лоп и аз сме против искането на баща ни, но не посмяхме да се противим. Кажи ни, умееш ли добре да плуваш?

— Да, но то не може да ме спаси, щом нямам оръжие, с което да се браня.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ранчото на свободата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ранчото на свободата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ранчото на свободата»

Обсуждение, отзывы о книге «Ранчото на свободата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.