Мирча Елиаде: Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

В) За това, че храмовете и кулите се уподобяват на космическата планина, говорят самите им названия: „Планина на къщата“, „Къща на Планината на всички земи“, „Връх на бурите“, „Връзка между Небето и Земята“ 30 30 Вж. Dombart Der Sakralturm. I, S. 34. . Цилиндричен печат от времето на цар Гудеа свидетелства, че „стаята (на бога), която той (царят) построи, беше подобна на космическа планина“ 31 31 W. F. Albright, „The Mouth of the Rivers“ (American Journal of Semitic Languages and Literatures, XXXV, 1919, p. 161–195), p. 173. . Всеки един източен град се е намирал в центъра на света. Вавилон е бил bâb-ilâni , „врата на боговете“, защото там боговете слизали на земята. В столицата на съвършения китайски владетел гномонът 32 32 Гномон — вид слънчев часовник. — Бел. Прев. не трябва да хвърля сянка на обед в деня на лятното слънцестоене. Такава столица наистина се намира в центъра на Вселената, близо до чудотворното Дърво „Изправения ствол“ (kien-mou), мястото, където се пресичат трите космически зони: Небето, Земята, и Адът. 33 33 Gravet, M . La Pensée chinoise, p. 324.

Храмът Барабудур е също образ на Космоса и подобно на зикуратите е построен като изкуствена планина. С изкачването му поклонникът се приближава към Центъра на Света и на най-горната тераса сякаш се отърсва от предишното равнище, преминавайки отвъд разнородното пространство на профанното, и прониква в една „чиста област“. Свещените градове и светите места биват уподобявани на върховете в космическите планини. Затова Йерусалим и Сион не са потънали във водите на Потопа. От друга страна, според ислямската традиция най-високото място на земята е Кааба, защото „полярната звезда сочи, че се намира точно срещу центъра на Небето“ 34 34 Текст от Kîsâ’i, цитиран у Wensinck, p. 29. .

С) Най-сетне, като следствие от положението им в центъра на Космоса свещеният храм или свещеният град са винаги мястото, където се срещат трите космически области: Небето, Земята и Адът. Дур-ан-ки, „връзката между Небето и Земята“ — така са се наричали светилищата на Нипур, Ларса и несъмнено на Сипар 35 35 Burrows . Op. cit., p. 46 sq. .

Вавилон е имал множество имена, между които „Къща на основата на Небето и Земята“, „Връзка между Небето и Земята“ 36 36 Yeremias . Handbuch, S. 113. .

Но пак във Вавилон се е осъществявала връзката между Земята и по-долните области, защото градът е бил построен Върху bâb-apsî , „Вратата на апсу“ 37 37 Burrows , p. 50. , като „апсу“ ( apsû ) означава водите на Хаоса отпреди Сътворението. Същото предание намираме при евреите, Йерусалимската скала е прониквала дълбоко в подземните води ( tehôm ). В Мишна се казва, че Храмът се намира точно над tehôm , отговарящо на apsû . И също както във Вавилон е имало „врата на апсу“, скалата на Йерусалимския храм е затваряла „устата на tehôm “ 38 38 Текстове у: Burrows , p. 55. . Подобни схващания се срещат и в индоевропейския свят. Така например при римляните mundus (тоест браздата, която била изоравана около мястото, където трябвало да се основе някой град) представлява пресечната точка между подземните области и земния свят. „Когато mundus е отворен, отворена е, тъй да се рече, вратата на скръбните подземни божества“, казва Барон (цит. у Макробий , Сат., I, 16, 18). Италийският храм е бил мястото на съприкосновение между висшия (божествения), земния и подземния свят.

„Пресветият е създал света като зародиш. Както зародишът нараства от пъпа, така Бог е наченал създаването на света от пъпа и оттам той се е разпрострял във всички посоки“ 39 39 Текстове, цитирани у Wensinck , p. 19. . Йома казва: „създаването на света е наченало от Сион“ 40 40 Ibid., p. 16; Burrows , p. 57; Roscher . Neue Omphalosstudien, p. 16 sq., 73 sq. . В „Ригведа“ (напр. X, 149). Вселената се разширява от една централна точка. 41 41 Вж. коментара на Kirfel , Kosmographie, S. 8. Сътворяването на човека също е станало в някакво централно местоположение. Според месопотамското предание човекът е бил изваян на „пъпа на земята“, в UZU (плът) SAR (връзка) KI (място, земя) — там, където се намира още Дур-ан-ки, „връзката между Небето и Земята“ 42 42 Burrows , p. 49. . Ормузд създава първобика Евагдат, както и първочовека Гайомард в центъра на света 43 43 Текстове у: Christensen , I, p. 22 sq. . Раят, където Адам е бил сътворен от глина, се намира, естествено, в центъра на космоса. Раят е бил „пъпът на Земята“ и според едно сирийско предание е бил изграден „върху планина, по-висока от всички други планини“ 44 44 Wensinck , p. 14. . Според сирийската книга „Пещерата на съкровищата“ Адам е бил сътворен в центъра на земята, на мястото, където по-късно е трябвало да бъде издигнат кръстът на Исус 45 45 The Book of the Cave of treasures , прев. Wallis Budge, p. 53. . Същите предания са се съхранили в юдаизма 46 46 Вж. Dahnhardt , O. Natursagen, I. S. 112. .