• Пожаловаться

Мирча Елиаде: Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

Здесь есть возможность читать онлайн «Мирча Елиаде: Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Мирча Елиаде: другие книги автора


Кто написал Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Символизмът на „центъра“

Наред с архаичното вярване в небесните архетипи на градовете и храмовете ние срещаме и друга поредица от вярвания, още по-обилно засвидетелствани от документите. Те се отнасят до въвеждането на архетипите в значението на „Центъра“. Този проблем е разгледан в един мой по-ранен труд 17 17 Eliade, M. Cosmologie et alchimie babyloniennes. и затова тук е достатъчно само да напомня постигнатите резултати. Архитектоничният символизъм на Центъра може да бъде формулиран по следния начин:

а) Свещената Планина, където се срещат Небе то и Земята, се намира в центъра на Света;

б) всеки храм или дворец — и, по-широко, всеки свещен град или царска резиденция — е също една „свещена планина“, превръщайки се по този начин в Център;

в) бидейки Ос на Света ( Axis Mundi ), градът или свещеният храм биват разглеждани като точката, в която се срещат Небето, Земята и Адът.

Няколко примера ще илюстрират всеки от изброените символи:

А) Според индийските вярвания планинският връх Меру се издига в центъра на света, а над него трепти в сиянието си полярната звезда. 18 18 Kirfel, W. Die Kosmographie der Inder. Bonn, 1920, 15.

Урало-алтайските народи също имат една централна планина — Сумеру, на върха на която е закачена полярната звезда (например бурятите 19 19 Вж.. Holmberg . Der Baum des Lebens, p. 41. ).

В иранските вярвания свещената планина Хара-берецаити (Елбрус) се намира в центъра на Земята и е свързана с Небето. 20 20 Текстове у: Christensen, A. Le premier homme et le premier roi, II, p. 42.

Будисткото население на Лаос (на север от Сиам) познава планината Цинало в центъра на света 21 21 Holmberg , p. 41. .

Както показва самото име, Химингбъорг ( Himingbjörg ) в „Еда“ е „небесна планина“ и там дъгата ( Bifröst ) допира небесния купол. Аналогични вярвания се срещат у финландците, японците и др. Нека припомним, че според семангите от полуостров Малака в центъра на света се издига огромна скала — Бату-Рибн, а под нея се намира Адът. Някога, в далечното минало, върху Бату-Рибн се е извисявал към небето стволът на дърво 22 22 Schebesta . Les Pygmées, p. 156 sq. .

Следователно адът, центърът на земята и „вратата“ към небето се намират на една и съща ос и по тази ос се е извършвало преминаването от една космическа област в друга. Би ни било трудно да повярваме в автентичността на тази космологична теория при пигмеите-семанги, ако нямахме основания да приемем, че същата теория е получила първите си очертания още в доисторическата епоха 23 23 Вж. например Gaerte, W . Kosmische Vorstellungen im Bilde prâhistorischen Zeit. .

В месопотамските вярвания централната планина, наречена „Планина на страните“, тъй като свързва обширни области, съединява също Небето и Земята 24 24 Yeremias, A. Handbuch der altorientalischen Geisteskultur, S. 130. .

Всъщност зикуратът е бил космическа планина или, иначе казано, символичен образ на Космоса; седемте етажа са представлявали седемте небеса, съответстващи на планетите (както е в Борсипа) или на седемте цвята на света (както е в Ур).

Планината Табор в Палестина би могла да означава tabbur , сиреч „пъп“, omphalos25 25 Burrows, Eric. The Labyrinth, p. 51. .

Върхът Геризим в центъра на Палестина несъмнено се е ползвал със значението на Център, тъй като е наречен „пъп на земята“ ( tabbur eres ; вж. Кн. Съдии, 9, 37: „ето народът се спуща от височините и една дружина иде откъм дъба Меоним“.) Петер Коместор е събрал традиционни вярвания, според които по време на лятното слънцестоене слънцето не хвърля сянка върху „кладенеца на Иаков“ (близо до Геризим). Действително, уточнява Коместор, „има хора, които казват, че това място е пъпът на нашата обитаема земя“ (sunt oui dicunt locum illub esse esseimbilicum terrae nostrae habitabilis) 26 26 Цит: Burrows . The Labyrinth, p. 62, n. 1. .

Като най-високата страна близо до върха на космическата планина, Палестина не била залята от водите на Потопа. В един равински текст се казва: „Земята на Израел не бе удавена в потопа“ 27 27 Цит. y: Wensinck, A. Y. Navel of the Earth, p. 15; Burrows, op. cit., p. 54 — споменава други текстове. . За християните в центъра на света се намира Голгота, защото е върхът на космическата планина и заедно с това мястото, където е бил създаден и погребан Адам. Така кръвта на Спасителя се излива върху черепа на Адам, заровен в самото подножие на Кръста, и става негово изкупление. 28 28 Eliade . Cosmologie, p. 35.

Вярата, че Голгота се намира в центъра на Света, се е запазила във фолклора на източните християни (например у украинците 29 29 Mansika , цит. в: Holmberg, p. 72. ).

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)»

Обсуждение, отзывы о книге «Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.