Мирча Елиаде - Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

Един шумерски текст говори за „местопребиванието на божествените форми“, където се намират „(божествеността) на стадата и божествата на житните растения“. 3 3 Chiera, E. Sumerian religious texts, I, p. 29.

За алтайските народи планините също имат своя идеален прототип на небето 4 4 Holmberg, Uno. Der Baum des Lebens, p. 39. .

Египтяните определяли имената на местностите и номите според небесните „полета“: отначало познавали „небесните полета“, а после ги идентифицирали в земната география. 5 5 Вж. Weill, R. Le Champs des roseaux, p. 62 sq.

В иранската космология от зерванитската традиция всяко едно земно явление — било то конкретно, или абстрактно, отговаря на някое небесно, трансцендентно, невидимо понятие, на някоя „идея“ в Платоновия смисъл на думата. Всеки предмет, всяко понятие се представя в двоен аспект: като менок (mênok) и като гетик (gêtîk). Съществува видимо небе: следователно има и небе менок , което е невидимо (Бундахишна, I гл.). Нашата земя има съответствие в някаква небесна земя. Всяка способност, която се упражнява тук долу, в гета (gêtâh), има своя равноположна небесна сила и именно тя представлява истинската реалност… Годината, молитвата, най-сетне всичко, което се проявява в гета, е в същото време и менок . Творението е просто раздвоено. От гледна точка на космогонията космическият стадий, определен от менок , предхожда стадия гетик (gêtîk) 6 6 Nyberg, H. S. Questions de cosmologie…, II, pp. Ns 35–36. .

Така например храмът — едно от най-свещените места — има свой небесен прототип. На Синайската планина Иехова показва на Мойсей „формата“ на светилището, което трябва да му издигне: „Всичко направете, както аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките й съдове“ (Изход, 25, 8 — 9) и „Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината“ (25, 40). И когато Давид дава на сина си Соломон плана за построяването на храма, на скинията и всички съдове, той го уверява, че „Всичко това е писано от Господа, както Той ме е вразумил по всичките работи на постройката“ (Кн. Паралипоменон, I, 28, 19). Следователно, той е видял небесния образец.

Най-старият документ, в който се говори за архетипа на светилището, е надписът на Гудеа, посветен на издигнатия от него храм в Лагаш. В съня си царят вижда богинята Нидаба, която му показва изображение с отбелязаните на него благоприятни звезди, и един бог, който му открива плана на храма 7 7 Burrows, E. The Labyrinth, p. 65 sq. .

Не само храмовете, но и градовете също имат свой божествен прототип. Всички вавилонски градове са имали архетипи в съзвездията: първообразът на Сипар е в съзвездието на Рака, Ниневия има прототип в Голямата мечка, Асур — в съзвездието Арктур и т. н. 8 8 Вж. Cosmologie, p. 22; Burrows, The Labyrinth, p. 60 sq.

Сенахериб повелява Ниневия да бъде построена според „плана, установен от дълбока древност в разположението на небето“. Образецът не само предхожда земната архитектура, но освен това се намира в идеалната (небесна) „област“ на вечността. Именно за това говори Соломон, като възкликва: „Ти каза да съградя храм на Твоята света планина и олтар в града на Твоето обиталище, по подобие на светата скиния, която изпървом Ти бе приготвил“ (Кн. Премъдрост Соломонова , 9, 8).

Бог е сътворил небесния Йерусалим много преди човешката ръка да съгради земния Йерусалим, за който говори пророкът в книгата на Варух: „Вярваш ли, че този е градът, за който съм казал: «На дланите на ръцете си те съградих»? (II, 42, 2 — 7). Градежът, който сега е посред вас, не е онзи, който’ се откри в мен, онзи, който бе готов от времето, когато реших да сътворя рая — този град показах на Адам, преди да съгреши“… 9 9 Charles, R. The Apocrypha, II, 482, бележката.

Небесният Йерусалим е възпламенил вдъхновението на всички еврейски пророци: Товия (13, 16), Исай (49, 11), Йезекиил (40) и др. За да покаже на Йезекиил небесния Йерусалим, Бог го възнася в екстатично видение и го прехвърля на една много висока планина (40, 2 и сл.). „Пророчествата на Сибила“ също пазят спомена за Новия Йерусалим, в центъра на който блести „храм с огромна кула, която докосва облаците и всеки я вижда“ 10 10 Charles, R. Ibid., II, 405; Pincherle, A. Gli Oracoli Sibillini giudaici, p. 95 — 96. .

Но най-прекрасното описание на небесния Йерусалим се намира в Апокалипсиса (21, 2 и сл.): „Видях светия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж“.

Същото виждане откриваме в Индия: всички царски градове, дори съвременните, са построени по митичния модел на небесния град, където в Златния век ( in illo tempore ) 11 11 In illo tempore — в онова време, отколе. — Бел. прев. е живял Повелителят на Вселената. И точно като него царят се опитва да съживи Златния век, да направи съвременното му царство съвършено — идея, към която отново ще се върнем в настоящото изследване. Така например дворецът-крепост Сихагири ( Sîhagiri ) в Цейлон е построен по модела на небесния град Алакаманда и „достъпът до него е труден за човешките същества“ 12 12 Mahâvastu , 39, 2; вж. също Coomaraswamy, Svayamâtrnnâ , 24. .