Мирча Елиаде - Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

Dîghanikâya, II, 2–7.

Виж Eliade, M. Yoga, p. 166 sq.; Techniques du Yoga , chap. IV.

В този цикъл отново има четири фази, напомнящи донякъде четирите „неизчислими“ в будисткото учение — вж. Bignone, Е. Empedocle, p. 548 sq.

Дикеарх, цитиран у Порфирий, вж. Porphyr . Vita Pythag., 19.

Bidez, J. Eos ou Platon et L’Orient. Bruxelles, 1945; авторът държи сметка за изследванията на Boll, Bezild, W. Gundel, W. Jäger, A. Götze, J. Stenzel и дори за така противоречивите понякога тълкувания на Reitzenstein.

Платон. Държавникът , 269 с и сл. Цитатите са по Платон . Диалози. Т. IV, С, 1990, (прев. Д. Марковски).

Ibidem, 270 с.

Ibidem, 270 е.

Ibidem, 271 a, 271 е.

Ibidem, 272 a.

Напр. месианското illud tempum (тогава) у Исаия , XI, 6, 8; LXV, 25.

Dinkard , VII, 9, 3–5, и m. h.

Carcopino, J. Virgile et le mystère de la IVe églogue, p. 72 sq.; Cumont, F. La Fin du monde selon les mages occidentaux, p. 89 sq.

Срв. четирите „века“ у Хезиод . Дела и дни, 110 и сл.

Bidez, J . Op. cit., p. 76.

Платон , Тимей, 22 d и 23 е, — потоп, споменат у жреца Саис.

Bidez, J. Op. cit., p. 83.

Тимей , 22 d.

Напр. Хризип — Chrysipp . frg. 623–627 (Diels-?).

Още у Зенон — Zenon , frg. 98 Diehl, 109 von Arnim.

Например Bundahishn , XXX, 18.

Cumont, Fr. La Fin du Monde, p. 39 sq.

Oracles Sybillins , II, 253.

Yasht , XIX, 14, 89.

Виж също Scheftelovitz. Die Zeit als Schiksahls-Gottheit; Zaehner, R. C. Zurvanica, Scheder; H. H. Der iranische Zeitgott.

Sudkar-Nask , чието съдържание познаваме по Donkart , IX, 8.

Bahman-yasht , I. 3; II, 14.

Srv. Cumont. La Fin du Monde, p. 71 sq.

Nyberg, H. S. Questions de cosmologie, p. 41 sq., p. 235.

Firmic. Maternus, III, 1.

Bundahishn , гл. I; Nyberg . Op. Cit., 214–215.

Източната и юдео-християнска символика на преминаването през огъня са проучени от Edsman, Cari Maria, Le Baptême de feu. Uppsala, 1940.

Срв. Cumont, F. Op. cit., p. 68 sq.

Вж. Cumont . Op. cit., p. 70, nt. 5.

Вж. Cumont . Op. cit., p. 72.

Текстовете и на двете у Cumont . Op. cit., p. 78, n. 1.

Lactant . Institutiones, VII, 17, 9; Cumont . Op. cit., p. 81.

Срв. Testamentum Abrahami, Ethica Enochi и др.

Исаия , 26, 19.

Исаия , 65, 17; в Jubil., I, 29 дори се говори за ново Сътворение.

Hostings , Encyclopédie, I, 187 b. — превод на A. Jeremias.

Пак там; виж също Jeremias, A. Handbuch, p. 320 sq.

Напр. Платон . Държавата, VIII, 546 и сл.

Измежду много други „освобождения“, християнството постига и освобождение от астралната предопределеност, и Тациан ( Tatien ., Ad Graecos, 9) пише: „Ние стоим над Съдбата“ — с което обобщава цялата християнска доктрина. „Слънцето и Луната са направени за нас; как бих могъл да се кланям на нещо, направено, за да ми служи?“ (Пак там, 4). Срв. също св. Августин Блажени, За Божия Град (St. Augustin . Civ. Dei, XII, ch. Х-ХШ); относно идеите на св. Василий, Ориген, св. Григорий и св. Августин, противопоставящи се на теорията за космическите цикли, вж. Duhem , P. Lé Systume du monde, II, pp. 446 sq.

Hubaux, J. Les grands mythes de Rome.

Carcopino, J. Virgile et le mystère da la IVe églogue.

Лукиан . Фарсала. 639, 642-45; Carcopino, J. Op. cit., p. 147.

Horac ., Epod, XVI.

Carcopino, J. Op. cit., p. 45 и др.

Virgil . Æn. I, 255 sq.: — „Hic ego nec metas rerum nec tenpora pono: imperio sine fine dedi.“ Srv. Hubaux . Op. cit., p. 128 sq.

Carcopino, J. p. 200.

Æn, VI, 798: „extra anni solisque vias“.

Duhem., P. Le Système du Monde. Paris, 1913 sq.; Thorndike, L. History of Magic and Expérimental Sciences. New York, 1929; Sorokin, P. Social and Cultural Dynamics. Vol. II, New York, 1937.

Вж. Duhem . II, 404 sq., 447–478.

Thorndike . I, p. 455 sq.; Sorokin , p. 371.

Duhem . V, p. 223 sq.

Duhem . V, 225 sq.; Thorndike , II, 267 sq., 416 sq., etc.; Sorokin , 371.

Sorokin . Op. cit., p. 372.

Истинска трагедия, за западния свят е било, че профетично-есхатологичните умозрения на Йоахим Флорски, вдъхновили и подхранили мисълта на такива умове като Франциск от Асизи, Данте и Савонарола, биват така бързо забравени, а името на калабрийския монах оцелява само като прикритие на множество апокрифи. Непосредствената необходимост на духовната свобода не само по отношение на догмите, но и по отношение на обществото (свобода, която Йоахим схваща като необходимост едновременно на божествената и на историческата диалектика ) по-късно отново проповядват идеолозите на Реформацията и Възраждането, но в съвсем други термини и следвайки други духовни перспективи.