Мирча Елиаде - Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

Liungman, W . Op. cit., II, p. 800 sq., 896 sq.

Разбира се, ролята на „оргията“ в земеделските общества е много по-сложна. Сексуалните излишества упражнявали магическо въздействие върху очакваната реколта, но в тях винаги се открива и тенденцията към яростно сливане на всички форми, с други думи към реактуализиране на Хаоса преди Сътворението. Срв. съответната глава в Eliade, M. Traité d’histoire des religions, p. 285 sq.

Slawik, Al. Kultische Geheimbünde der Japaner und Germanen.

Ibidem, p. 762.

Oka, M. Kulturschichten in Altjapan. Trad. inédite.

Slawik, Al. Op. cit., p. 679 sq.

Pettazzoni, R. La confessione dei peccati. Bologna, 1935.

Eliade, M. Comentarii la legenda Mesterului Manole…; виж и предишната глава.

Срв. например Çatapatha Brahmâna , VI, 5, 1 sq.

Çat. Brahmâna , I, 9, 2, 29; VI, 5, 1 sq.; 7, 2, 12; 7, 3, 1; 7, 3, 9.

Çat. Br ., X., 4, 2, 2.

Ibidem, X, 4, 3, 24 sq.

Aitarvya , Br. VII, 7, 2, etc.

Çat. Br ., X, 4, 3, 1.

Според формулировката на Paul Mus , Barabudur, I, p. 384.

Çat. Br ., X, 5, 4, 10.

ibidem, VIII, 2, 1, 17–18.

Ibidem, VI, 8, 1, 15; 1, 2, 18 sq.; svr. Mus, P. Op. cit., I, p. 384 sq., II, pp. 733–789.

Hocart, A. M. Kingship.

Ibidem, 189–190.

Срв. Eliade, M. Comentarii la legenda Mesterului Manole, по-спец. p. 56 sq.

Приведено (и преведено) y Thomson Campbell. Assyrian Médical Texts, p. 59.

Traité d’histoire des Religions, p. 142 sq.

Възгледи и митове за създаване на човека. — Бел. прев .

Срв. главата, посветена на луната, в Traité d’histoire des religions.

Виж напр. Fr. 26 В = 66 D.

Виж други примери в гл. II на Traité d’histoire des religions.

Още веднъж да уточним, че от гледна точка на антиисторическите народи и класи, „страдание“ е равносилно на „история“. Тази еквивалентност важи за европейските селски цивилизации — култури дори и в наши дни.

Widengren, Geo . King and Saviour, I.

I Самуил, 12, 10.

I Самуил, 12, 15.

Без религиозния елит и по-специално без пророците, юдаизмът не би се различавал много от религията на еврейската колония в Елефантина, запазила чак до V в.пр.н.е. палестинската народна религия. Срв. Vincent, A. La Religion des Judeo Araméens d’Elephantine, Paris, 1937. „Историята“ е дала възможност на тези евреи от диаспората да постигнат един удобен синкретизъм, запазвайки редом с Яхве и божества като Бетел, Харамбетел, Ашумбетел и дори богинята Анат. Това потвърждава още веднъж значението на „историята“ в юдейския религиозен опит и непрекъснатото ù запазване под силен натиск. Нека не забравяме, че пророчеството и месианизмът са наложени и утвърдени преди всичко под натиска на съвременната история.

Ще бъде от полза да отбележим, че това, което се нарича „вяра“ в юдейско-християнски смисъл, се различава структурно от другите архаични религии. С това не поставяме под съмнение религиозната автентичност на последните, изградени върху една всеобщо валидна диалектика на свещеното. Но „вярата“ е основана на едно ново свето пришествие (теофания), на друго откровение, което прави невалидни другите свето-явления (хиерофании) в очите на съответния елит. По този въпрос вж. гл. I на Traité d’histoire des religions.

Това не предполага липса на религиозност у тези народи (повечето общества с развита земеделска структура), а само „традиционната“ оценка (основана на архетипи), която те дават на християнството.

Manu , I, 69 sq.; Mahabharata, III, 12, 826.

Cp. напр. Vayu Purâna , I, 8; Vishnu Purâna, VI, 3.

Jakoby, H. — In: Encyclopaedia of Religion and Ethics, vol. I, p. 200 sq.

Без съмнение предизвикана от астрологичния аспект на иуга, в чието формиране по принцип не са изключени астрономически влияния от Вавилон: срв. Jeremias, А . Handbuch der Äitoientalischen Geisteskultur (2 ed., Berlin, 1929), p. 303. Виж също и Abegg, Е. Der Messiasglaube in Indien und Iran (1928), p. 8 sq.; Mankad, D. R., Manvantara-Catyryuga Method, passim., Scheftelowits, J. Die Zeit als Schiksalsgottheitin der indischen und iranischen Religion, passim.

Срв. Atharva Veda , X, 8, 4; Rig Veda , I, 164, 115, etc.

Срв. например, Jâtaka , I, p. 2.

Срв. Asanga . Mahâyânâsamgraha, V, 6; de La Vallée-Poussin, Vijnaptimâtratâsiddhi, Paris, 1929, p. 731–733, etc. Относно изчисляването на „asankheyya“ срв. бележките на La Vallée-Poussin . Abhidharmakosa, III. 188-189; IV. 224 и Mahâprajnâpâramitâsâstra de Nâgârjuna, Trad. d’après la version chinoise par Etienne Lamotte, Le Traité de la Grande Vertu de Sagesse, vol. I (Louvain, 1944), p. 247 sq. За философските възгледи на епохата срв. La Vallée-Poussin . Documents d’Abhidharma. La controverse du temps. Mélanges chinoises et bouddhiques. V, Bruxelles, 1937, 1-158; Schayer, S. Contributions to the problem of Time in Indian Philosophy, Cracovie, 1938.