Мирча Елиаде - Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

Вж. Frazer . Adonis, p. 43 sq.

Ibid., p. 46–48.

Le Progrès de l’Homme , p. 188 sq., 319 sq.; вж. също Macleod . The Origin and History of Politics, p. 217 sq.

Dumézil, G. Mythes et dieux des Germains, p. 99 sq.; Horace et les Curiaces, p. 126 sq.

Dumézil, G. Ouranós-Váruna, pp. 42, 65.

Ohrt . Herba, Gratia Plena, 17; Eliade . La Mandragore, p. 23 sq.

Ohrt , F. 18.

Dellate, A . Herbarius, Liège, 1938, p. 100.

Dellate, A. 102.

Aitareya Brahmana , VI, 27; Вж. Платон. Закони, 667 — 669; Държавникът 306d.

Вж. The Philosophy of mediaeval and Oriental Art; Figures of speech or figures of thought.

Вж. Платон , Диалози. T. 4, C, 1990, c. 63 (прев. Б. Богданов). — Бел. прев .

Вж. L’Homme primitif et la religion.

Howitt . Op. cit., p. 543.

Ibid., p. 630.

Williams, F. E. цитиран y: Lévy-Bruhl , La Mythologie primitive, p. 162.

Ibid., p. 163–164.

Цит. Lévy-Bruhl , p. 165.

Mauss, M . Essai sur le don, forme archaïque de l’échange.

Вж. Coomaraswamy, Ananda . Vedic exemplarism; The Rig Veda as Land — nâma — bôk.

Boeder, G. Urkunden zur Religion der alten Ägypten, p. 98 sq.

Представянето на желаното за действително. — Бел. прев.

Вж. материалите у: Hasluck, F. W. Christianity aud Islam under the Sultans, vol. II, p. 648.

Както е известно, легендата за Крали Марко (Марко Кралевити, Марко Кралевичи) има широко разпространение с разнообразни варианти и в българския юнашки епос. Вж. Български юнашки епос, кн. LIII. Сборник за народни умотворения и народоопис. С., 1971. — Бел. прев .

Тук не е мястото да подхващаме проблема за битката между чудовището и героя (вж. Schweitzer . Herakles, 1922; Lods, A. Comptes rendus de l’Acdemie des Inscriptions, 1943, р, 283 sq.

Твърде вероятно е, както предполага Ж. Дюмезил ( Horace et les Curaces , специално с. 126 и сл.), че битката на героя срещу триглаво чудовище е трансформираният в мит дребен ритуал на инициацията. Че тази инициация не винаги принадлежи на „героичния“ тип, може да се заключи, между другото, от паралелите с Британска Колумбия, отбелязани от Дюмезил (с. 129–130), където също става въпрос за шаманската инициация. Ако в християнската митология св. Георги „героично“ се сражава срещу дракона и го убива, други светци постигат същия резултат без битка (вж. френските легенди за св. Самсон, св, Жюлиен, света Маргьорит, свети Бие и др.; Sébillot , P. Le Folklore de la France, I, 1904, p. 468; III, 1906, 298, 299). От друга страна, не трябва да се забравя, че извън възможната му роля в обредите и митовете на героичната инициация, драконът в много други традиции (австралийско-азиатска, индийска, африканска и др.) е носител на космологичния символизъм: той символизира инволюцията, начина на съществуване, преди Светът да добие форма, неразчлененото „Единно“ преди Сътворението (вж. Coomaraswamy Ananda , The darker of de the dawn 1938; Sir Gawain and the Green knight , Indra and Namuci, „Speculum“, януари 1944, pp. 1–25). Тъкмо поради това змиите и драконите почти навсякъде са отъждествявани с „господарите на местата“, с „автохтонните“, срещу които трябва да се бият новодошлите, „завоевателите“, тези, които трябва да „формират“ (т.е. да „създават“) завзетите територии. (За отъждествяването на змиите и „автохтонните“ вж. Autran, Ch. L’Epopée indoue, Paris, 1946, p. 66 sq.)

Вж. Chadwick . The Growth of Literatureq vol, II, p. 375.

Вж. Chadwick , p. 376.

Срем — историческа област в Сърбия. — Бел. прев .

Вж. текстове и литература по въпроса у Chadwick , op. cit., II, p. 309–342, 374–389.

Chadwick . Vol. III, p. 762.

Вж. Caraman и др.

Murko . La Poésie populaire épique en Yougoslavie au début du XXe siècle (Paris, 1929), p. 29. Изследване на историческите и митичните елементи на германската, келтската и скандинавската епическа литература не влиза в рамките на нашия труд. Читателят може да се отнесе по тези теми към трите тома на Чадуик.

Посмъртният (спомен). — Бел. прев.

Nilsson, M. P. Primitive Time-Reckonning, p. 270.

Срв.. Rock, F. Das Jahr von 360 Tagen und seine Gliederung. — Wiener Beitrage zur Kulturgeschichte und Linguistik, I, 1930, 253–288.

Frazer, J. G. Le Bouc Emissaire. Tr. fr., Paris, 1925.

Митично лице, етруск, почитан на 14 март с празнуването на римския празник Мамуралиа, чиято същност е ритуалното изгонване на облечен в кожи човек, наречен „Мамурий Ветурий“, което символизира изгонването на зимата. — Бел. прев .