Мирча Елиаде - Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

Jean, Ch. La Religion sumérienne. Paris, 1931, p. 168.

Erankfort, H. Gods and Myths in Sargonid Seals. — Iraq, I 1934, p. 21 sq.

Срв. Götze, A. Kleinasien (Leipzig, 1933) p. 130.; Furlani, G La religione degli Hittiti. Bologna, 1936, p. 89.

Enuma ellish, VI, 33.

Labat , R. Le caractère religieux de la royauté assyror babylonienne, p. 99.

Götze . Op. cit., p. 130 sq.

Engnell, Ivan. Studies in the divine kingship in the Ancient Near East. Uppsalaa, 1934, p. 11. Аналогичен двубой се провеждал на хиподрума в Константинопол до последните векове на Византийската империя — срв. Йоан Малала ( Malalae, J. Chronographia. Bonn, 1831, 173–176) и Бенджамен от Тудела (у Patai, R. Man and Temple, pp. 77 sq.).

Labat. R. , p. 247 sq.

Документален материал, тълкуване и библиография у Zimmern, H. Zum babylonischen Neujahrfest, I-II Leipzig, 1906, 1918; Berichte über die Verhandlungen der Kgl. Sächsischen Gesellschaft des Wissenschaften, Ph.-h. Kl. 58, 3; 70, 5); Pallis, S. A. The babylonian akitu festival. Copenhagen, 1926; виж също критиките на Nyberg, H. S. в Le Monde oriental. XXIII, 1929, p. 204–211). Относно замкук и вавилонските Сатурналии срв. Frazer , Le Bouc émissaire, p. 314 sq.; Labat . Op. cit., p. 95 sq. Един смел опит да се изведат от вавилонския празник всички подобни ритуали, известни в Средиземноморския басейн, в Азия, в Централна и Северна Европа, представлява съчинението на Liungman, W. Traditionswanderungen: Euphrat-Rhein. I-II Helsinki, 1937–1938, p. 290 sq. и passim. Срв. също Hooke, S., H. The origins of early Semitic ritual. London, 1938, p. 57 sq.

Според Zimmern u Reitzenstein, но вж. и Briem, O. Е. Les sociétés secrètes des mystères. Paris, 1941, p. 131.

Wensinck, A. J. The Semitic New Year and the origin of eschatology. — „Acta-Orientalia“, I, 1923, 158–199.

Wensinck . Op. cit., 168.

Hashshanu, Ros . I, 2; Wensinck , p. 163.

Ephrem Syrin . Himn. Eph. VIII, 16; Wensinck , p. 169.

Mowinckel , Pederson, Hans Schmidt, A. R. Johnson и др.

Срв. Johnson, A. R . The rôle of the King in the Jérusalem cuits — In: Hooke, S. H. The Labyrinth. London, 1935, p. 79 sq.

При „обръщането на годината“ — Изход 34, 22 и „в края на годината“ — Изход 23,16.

Съдии, 21, 19; Левит, 23, 39, it. n.

Второзаконие, 16, 13; Захария, 14, 16.

Срв. Pettazzoni, R. La Confessione dei peccati. Vol. II, p. 229, за всички позовавания на Талмуда.

Koran, surat IV, 4.

Wensinck. Op. cit., p. 171.

Ефрем, Сирин. Химни, I, 1.

Преведен у Darmesteter . Zend-Avesta. Paris, 1892. Vol. II, p. 640, n. 138.

Cosmographie: цитирана от Christensen, A. Les types du premier homme et du premier roi. II, p. 147.

Ta’anit, fol. 2a; Wensinck, p. 173.

Drower, E. S. The Mandaeans of Iraq and Iran. Oxford, 1937, p. 86.

Lassy . Muharram Mysteries. Helsinki, 1916, 219–223.

Frazer . Adonis, (Ille éd., London, 1914), p. 252 sq., и напоследък Liungman, W . Euphrat-Rhein, I, 103 sq., които се опитва да ги изведе от свързаните с Озирис ритуали.

Срв. събраните извори y Marquart. J. The Hawrôz, its ffistory and its Significance. Journal of the Cama Oriental Institute. Bombay, XXXI, 1937, pp. 1–15 и особено p. 16.

Al-borûno. The Chronology of Ancient nations. (Прев. От Е. Sachau, London, 1879, p. 199.

Christensen , II, p. 149.

Al-borûno . Op. cit., p. 201; Christensen, II, 148.

Al-borûno p. 200, 202–203.

Ibidem, p. 202.

Furlani, G. Testi religiosi degli Yezidi. Bologna, 1930, pp. 59 sq.

Срв. Frazer . Le Bouc émissaire, p. 287 sq. Dumézil, G. Le Problème des Centaures. Paris, 1929, p. 39 sq.; Granet, M. La Pensée chinoise, p. 107.

Rig Veda , IV, 33, 7.

Chronology , p. 208.

Исаия , 34, 4, 9–11. Срв. аналогичните представи у Bahman-Yasht, II, 41 и у Лактанций, Божеств. Институции , VII, 16, 6. Коментар на текстовете от Cumont, F . La Fin du monde selon les mages occidentaux. — Revue d’Histoire des Religions, 1931 p. 76 sq. Виж също и Bousser, W. Der Antichrist in der Überlieferung des Judentums, des Neuen Testaments und der alten Kirche. Göttingen, 1895, p. 129 sq. passim.

Hufler, Otto . Kultische Geheimbiinde der Germanen. I. Frank furt a. M., 1934.

Liungman, W. Euphrat-Rhein. Vol. II, 426 sq., passim.

Huth, Otto. Janus. Bonn, 1932; Hertel, J. Das Indogermanische Neujahrsopfer im Veda Leipzig, 1938.

Höfler, O. passim i Al. Slavik . Kultische Geheimbünde der Japaner und Germanen. Wiener Beiträge zur Kulturgeschichte und Linguistik. IV, 1936, p. 675–764).

Saintyves, P. Essais de folklore biblique. Paris, 1923, p. 30 sq.; Hertel J. , p. 52; Dumesil. Le Probleme des Centaures, s. 146; Granet M. , Danses et légendes de la Chine ancienne, I-II. Paris, 1926, p. 155; Huth O. , Op. cit., p. 146; Liungman, W. p. 473 sq.

Dumézil , p. 148 sq. u passim; у племето хопи инициациите винаги се състоят на Нова година — срв. Spence , Lewis . In: Hostings . Encyclopédie of Religions and Ethics. Vol. III, p. 67.