Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Случва се, когато върху земята са натрупани три-четири пръста лед — отвърна Белдин. — Знаеш ли, ако подобни бури са обичайно явление следобед, ще се наложи да прекосим Маган в сутрешните часове. Няма да е много забавно, ако завали град, докато сме насред реката.

— Престани веднага! — обърна се Сади към бутилката на Зит и в гласа му прозвучаха остри нотки.

— Какво има? — попита Се’Недра.

— Издаваше странни звуци — отговори Сади. — Исках да проверя дали е добре, ала тя изсъска срещу мен.

— Е, нали змиите винаги съскат.

— Но сега беше различно. Предупреди ме да стоя далеч от нея.

— Да не се е разболяла?

— Не мисля. Зит е млада, а и аз винаги проявявам голямо внимание с какво я храня.

— Може би се нуждае от ободряваща отвара. — Се’Недра погледна въпросително към Поулгара.

Поулгара се засмя и безпомощно отвърна:

— Съжалявам, Се’Недра. Нямам никакъв опит в лечението на влечуги.

— Не може ли да говорим за нещо друго? — попита наскърбено Силк. — Зит наистина е хубаво малко животинче, но все пак е змия.

Се’Недра се обърна към него, очите й блеснаха и тя възкликна:

— Как можа да го кажеш! Досега тя е спасявала живота ни два пъти — в Рак Урга, когато ухапа онзи гролим, и в Ашаба, когато ухапа Харакан. Без нея нямаше да сме тук. Можеш да покажеш поне малко благодарност към нея.

— Ами… — несигурно каза дребният драснианец. — Може би имаш право, Се’Недра, но, по дяволите, не мога да понасям змиите.

— Аз дори не я приемам като змия.

— Се’Недра — търпеливо каза той, — тя е дълга, извива се, няма крака и ръце, а на всичко отгоре е и отровна. Като правило такова нещо се нарича змия.

— Ти си пълен с предразсъдъци — обвини го малката кралица.

— Знаех си, че ще кажеш това.

— Много съм разочарована от теб, Келдар. Тя е сладко, любвеобилно, храбро малко същество, а ти я обиждаш.

Силк я погледна за миг, след това се изправи и се поклони зрелищно пред глинената бутилка.

— Ужасно съжалявам, скъпа Зит — извини се той. — Не зная, защо се държах по този начин. Ще ми прости ли твоето малко студено зелено сърце?

Зит изсъска срещу него, после съскането се превърна в нещо подобно на глухо сумтене.

— Тя казва да я оставиш на мира — обърна се към него Сади.

— Наистина ли разбираш какво казва?

— Общо взето, да. Речникът на змиите е много беден и не е трудно да разпознаваш фразите. — Евнухът се намръщи. — Напоследък Зит ругае много, а това не е в неин стил. Обикновено се държи като истинска дама.

— Не мога да повярвам, че участвам в подобен разговор — рече Силк, поклати глава и излезе от стаята.

Дурник се върна с Тот и Ерионд — носеха вързопите с храна и домакинските съдове на Поулгара. Вълшебницата погледна към огнището и каза:

— Напоследък ядем много еднообразна храна. Тук обаче разполагаме с добре оборудвана кухня, защо да не се възползваме от нея? — Вълшебницата започна да оглежда запасите си. — Ще ми се да имах по-разнообразни продукти — измърмори тя сякаш на себе си.

— В задния двор има кокошарник, Поул — подхвърли Белдин.

— Дурник, скъпи — каза тя замечтано.

— Веднага ще се погрижа, Поул. Три кокошчици може би?

— Нека да са четири, тъкмо ще имаме и за из път. Се’Недра, отиди с него и донеси всички яйца, които намериш.

Се’Недра я погледна изумено.

— Никога не съм събирала яйца, лейди Поулгара.

— Не е, трудно, скъпа. Просто внимавай да не ги счупиш.

— Но…

— Ще направя за закуска омлет със сирене.

Очите на Се’Недра блеснаха и тя бързо каза:

— Ще взема кошница.

— Прекрасна идея, скъпа. Има ли още някакви интересни места тук?

— Отзад има пивоварна. — Белдин сви рамене. — Нямах достатъчно време, за да я огледам.

Белгарат веднага се изправи и каза:

— Ами да отидем да видим.

— Фермерите не правят добра бира, Белгарат.

— Е, тази може би ще бъде изключение. Няма как да разберем преди да опитаме, нали?

— Прав си.

Двамата вълшебници излязоха, а Ерионд се зае да слага още дърва в огъня.

Се’Недра се върна намръщена и се оплака:

— Кокошките не ми дават яйцата си, лейди Поулгара. Седят върху тях.

— Трябва да бръкнеш да ги вземеш, скъпа.

— Няма ли да се ядосат?

— Да не би да те е страх от кокошки?

Очите на малката кралица блеснаха с неподозирана твърдост и тя излезе от стаята с решителна походка.

В мазето имаше изобилни запаси от зеленчуци, а Белгарат и Белдин донесоха бъчва с бира. Докато пилетата се печаха, Поулгара претърси кухнята, намери брашно и други продукти и веднага запретна ръкави.