Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Недей — твърдо каза той.

— Но винаги ми е студено на краката.

— Забелязал съм.

Пред тях Сади и Силк спореха разгорещено.

— Абсолютно не — заяви енергично Силк.

— Наистина смятам, че проявяваш неблагоразумие по този въпрос, Келдар — възрази Сади. Евнухът беше съблякъл блестящата във всички цветове на дъгата копринена роба и сега носеше туника както западните народи, панталони и високи здрави ботуши. — Системата за разпространение вече е на твое разположение, освен това аз имам достъп до неизчерпаем резерв. Можем да спечелим милиони.

— Забрави това, Сади. Няма да търгувам с опиати.

— Но ти търгуваш с всичко останало, Келдар. Към нас се простира огромен пазар, който само чака някой да го овладее. Защо позволяваш на скрупулите да пречат на бизнеса?

— Ти си нийсанец, Сади. Опиатите са част от твоята култура, затова не би могъл да ме разбереш.

— Лейди Поулгара използва опиати, когато лекува болни — изтъкна Сади в своя защита.

— Това е съвсем различно.

— Не виждам защо.

— Никога не бих могъл да ти го обясня.

— Разочарован съм от тебе, Келдар — въздъхна Сади. — Ти си шпионин, наемен убиец и крадец. Мамиш, когато играеш на зарове, фалшифицираш пари и нямаш никакви скрупули по отношение на омъжените жени. Жестоко мамиш клиентите си и се наливаш с пиво като смок. Ти си най-поквареният човек, когото съм срещал, ала отказваш да прекараш няколко безвредни съединения, които биха изпълнили с щастие хората, когато ги купят.

— Човек все трябва да сложи граница някъде — отвърна Силк.

Велвет се размърда на седлото си и погледна назад към тях.

— Това е един от най-очарователните разговори, които съм чувала, господа — направи им комплимент тя. — Особено сравняването на морала ви. — След което им се усмихна и трапчинките грейнаха ослепително на лицето й.

— А… маркграфиня Лизел — рече Сади. — Случайно пак да сте ми взели Зит?

— Всъщност да, Сади — Девойката, чиято коса наподобяваше цвета на пресен пчелен мед, вдигна ръка. — Но този път не я откраднах. Тя сама допълзя посред нощ в палатката ми и се свря в любимото си скривалище. Бедното животинче буквално трепереше от студ.

Силк леко пребледня.

— Искаш ли да ти я върна? — обърна се Велвет към евнуха с бръснатата глава.

— Не — въздъхна Сади и потри с длан голото си теме. — Щом е щастлива, нека я оставим на мястото, което сама си е избрала.

— Наистина е щастлива — буквално мърка от удоволствие. — Велвет леко се навъси. — Смятам, че трябва да се грижиш по-добре за диетата й, Сади. Струва ми се, че мъничкото й коремче все повече се подува. — Тя отново се усмихна. — Не бихме желали пред очите ни да пълзи дебела змия, нали?

— О, не, разбира се — възкликна Сади.

В най-високата точна на прохода имаше голямо изсъхнало дърво. Ястребът със синя ивица по крилете бе кацнал на един от голите клони и енергично почистваше перата си с клюн. Когато приятелите се приближиха, птицата се спусна надолу и след миг пред тях се изправи Белдин, бълвайки ругатни.

— Какво става? — попита го Поулгара.

— Попаднах на отвратително въздушно течение. Сплъстиха ми се перата — изръмжа той. — Знаеш как се чувстваш в такива случаи.

— О, знам. Непрекъснато ми се случва.

— Перата ти са прекалено меки.

— Не аз съм създала совите, Белдин. Така че не ме обвинявай, че перата ми са меки.

— Напред има кръстопът и кръчма — рече Белдин на Белгарат. — Искаш ли да се отбием там, за да проверим какво става долу в равнината?

— Тази идея никак не е лоша — съгласи се Белгарат. — Не е нужно да си създаваме неприятности, ако можем да ги избегнем.

— В такъв случай ще ви чакам в кръчмата — заяви Белдин и се издигна в небето.

— Защо все избира кръчма? — въздъхна Поулгара.

— Защото хората, които пият, обичат да приказват, Поул — обясни й Белгарат. — В кръчма за пет минути можеш да събереш повече информация, отколкото за цял час на чашка чай.

— Знам си, че винаги намираш убедителни оправдания.

— Естествено.

Продължиха надолу, докато стигнаха до кръчмата — ниска сграда, направена от греди, измазани с кал. Покривът беше увиснал, дървените плочки, служещи за керемиди, се бяха огънали от времето. Жълтеникавокафяви пилета ровеха в прахта пред вратата, една голяма шарена свиня лежеше в кална локва пред тях и цяла дузина прасенца сучеха щастливо от нея. Няколко мършави коня бяха вързани пред кръчмата и трима каранди, облечени в изтъркани кожени дрехи, хъркаха на малката веранда пред вратата.