Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Мразя да летя, когато е студено. Болят ме крилете от мразовития въздух.

— Всъщност не е чак толкова студено — отбеляза Силк.

— Я литни на две хиляди стъпки, че да те видя тогава. — Белдин посочи към небето, след това се обърна и изплю две-три мокри сиви пера.

— Пак ли си излапал някоя беззащитна птица? — попита Поулгара.

— Нали трябваше да закуся, Поул — отвърна той. — Просто един гълъб тази сутрин се беше събудил прекалено рано.

— Не е трябвало да го правиш, знаеш ли. — Тя почука изразително с дългата дървена лъжица по бълбукащата тенджера.

Белдин сви рамене.

— Светът няма да усети липсата на един гълъб.

Гарион потрепери.

— Как можеш да ги ядеш сурови?

— Просто свикваш. Знаеш ли, никога не съм имал особен успех, когато съм опитвал да запаля огън с ноктите на краката си, за да приготвя нещо за хапване. — Той погледна Белгарат и продължи: — Напред ни очакват неприятности. Навсякъде дими. Освен това има десетки групи въоръжени мъже.

— Успя ли да разбереш какви са?

— Не можах да стигна толкова близо. В подобни тълпи обикновено има един-двама отегчени стрелци с лъкове. Хич не ми се ще да загубя перата от опашката си само защото някой идиот иска да се изфука пред другарите си колко е ловък.

— Това случвало ли се е някога? — попита Силк.

— Веднъж — преди много, много време. Оттогава бедрото все още ме боли, щом дойдат студени дни и нощи.

— И направи ли нещо по въпроса?

— Ами побъбрих си със стрелеца. Помолих го да не прави такива неща в бъдеще. Когато си тръгнах, момъкът трошеше лъка на коляното си. — Гърбавия отново се обърна към Белгарат. — Сигурни ли сме, че вървим във вярна посока?

— Кълбото е сигурно.

— Тогава ще трябва да рискуваме. — Вълшебникът се огледа. — Защо още не сте прибрали палатките?

— Реших, че няма да е лошо, ако позволя на всички да поспят малко повече. Мисля, че имахме напрегнато пътуване, а ни предстои дълъг и труден преход.

— Винаги подбираш такива идилични местенца за почивка, Белгарат — отбеляза Белдин. — Смятам, че дълбоко в себе си си романтик.

Белгарат сви рамене.

— Никой не е съвършен.

— Гарион — извика Поулгара.

— Да, лельо Поул?

— Защо не събудиш останалите? Закуската е почти готова.

— Веднага, лельо Поул.

След закуска прибраха палатките и поеха по следата на Зандрамас, следвайки Белдин, който летеше напред, разузнавайки възможните опасности по пътя. Беше приятно топло и във въздуха се носеше силното ухание на вечнозелени дървета. Странно притихнала, Се’Недра яздеше до Гарион, обвила плътно тялото си с тъмносивото наметало.

— Какво има, скъпа? — попита я кралят на Рива.

— Тя не беше с Геран — измърмори тъжно малката кралица.

— Имаш предвид Зандрамас? Да, не беше.

— А тя наистина ли се появи пред нас, Гарион?

— В известен смисъл — да; ала същевременно не е била тялом на мястото, където я видяхме. Също както става и с Кайрадис — тя хем се появява пред нас, хем не.

— Нищо не разбирам.

— Всъщност образът, който видяхме, беше нещо повече от обикновена проекция, ала същевременно не е самото живо същество. Снощи разговаряхме за това и Белдин ми обясни. Да си призная, не разбрах всичко, което ми каза. Понякога обясненията на Белдин са много неясни.

— Той е много умен, нали?

— Ала не е много добър учител. Губи търпение, когато трябва приказва с хора, неспособни са следват мисълта му с достатъчна бързина. Както и да е — положението, че Зандрамас е наполовина проекция и наполовина човешко същество, я прави много опасна. Ние не сме в състояние да я нараним, но тя може да нарани нас. Вчера без малко не те уби — когато Поледра я спря. Тя много се страхува от Поледра.

— Това беше първият път, когато видях баба ти.

— Всъщност не е така. Тя беше и на сватбата на леля Поул, помниш ли? Тя ни помогна и в Улголандия, когато трябваше да се бием с елдрака.

— Но първия път беше приела формата на кукумявка, а втория — на вълчица.

— Не мисля, че това има някакво значение в случая с Поледра.

Се’Недра изведнъж се разсмя.

— Какво ти е толкова смешно?

— Когато всичко това свърши и се приберем у дома с нашето бебе, защо не се превърнеш за известно време във вълк?

— Че защо?

— Ще е много хубаво да си имам огромен сив вълк, изтегнал се пред камината. През студените нощи ще заравям краката си дълбоко-дълбоко в козината ти.

Той я изгледа проницателно.

— Ще те почесвам между ушите, Гарион — предложи малката кралица. — Освен това ще ти давам хубави кокали от кухнята и ще можеш да си ги глозгаш, колкото желаеш.