Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Добре тогава — съгласи се кралицата, след това й хрумна някаква мисъл и тя добави: — И още нещо, Ярблек — то е последната ми препоръка към теб.

— Да?

— Много съм привързана към Вела. Не прави грешката да я продадеш в Гар ог Надрак. Много ще се разсърдя, ако го направиш.

— Че кой ли пък ще я купи? — отвърна търговецът и се ухили, ала веднага стана сериозен, като забеляза как ръката на Вела посяга към дръжката на едната от многото й ками.

Вечната Салмисра погледна с отвращение към своя главен евнух Алдис. Освен че беше некадърен, Алдис бе и немарлив по отношение на външния си вид. Блестящата му във всички цветове на дъгата роба беше изцапана с множество петна от храна, а черепът и лицето му не бяха бръснати скоро и по тях се виждаха наболи остри косми. Той никога не бе постигал нещо повече освен това да се възползва от няколко удобни случая през целия си живот, заключи кралицата змия. След като бе заел поста главен евнух и се чувстваше сравнително сигурен за позициите си, Алдис се бе отдал на пълна поквара. Поглъщаше главозамайващи количества от най-гибелните опиати в Нийса и често се явяваше пред нея с празен поглед, тътрейки крака като сомнамбул. Къпеше се рядко и комбинацията от климата в Стис Тар и различните упойващи вещества, които употребяваше, караха тялото му да излъчва отвратителна миризма на гнило, подобна на вонята в кланица. И тъй като кралицата змия опитваше какъв е въздухът с език, тя не само усещаше миризмата на главния евнух, но и чувстваше вкуса му.

Той се просна на каменния под пред нея и започна да дърдори доклада си за някакъв маловажен проблем с хленчещ, носов глас. Нищожни проблеми изпълваха всекидневието на главния евнух. Той бе отдал цялото си същество на дребни случки и събития, понеже истински важните неща надхвърляха неговите възможности. Алдис проявяваше безсмислената съсредоточеност на човек с крайно ограничени дарби, не бе в състояние да оцени липсата на тежест в баналните теми и ги представяше като събития с епохално значение. Салмисра подозираше, че той дори не забелязва нещата, които би трябвало да привлекат цялото му внимание.

— Достатъчно, Алдис — каза тя със съскащ шепот. Спираловидните извивки на тялото й се раздвижиха неспокойно на трона, който наподобяваше огромно легло.

— Но, кралице — възрази евнухът — очевидно комбинацията от десетки опиати, които бе погълнал след закуска, го правеха смел. — Решаването на този проблем не търпи никакво отлагане.

— За теб може би е така, но мен той никак не ме интересува. Плати на някой наемен убиец да отреже главата на сатрапа и приключи с този въпрос.

Алдис я зяпна, изпаднал в пълно вцепенение.

— Но… но, вечна Салмисра! — изпищя ужасено той. — Сатрапът е от жизненоважно значение за сигурността на нийсанската нация.

— Сатрапът в Нийса е дребен хитрец, който те подкупва, за да запази службата си. Не изпълнява абсолютно никакви функции. Унищожи го и ми донеси отрязаната му глава в знак на своята преданост и покорство пред мен.

— Г… гла… главата му ли казахте?

— Това е част от тялото му, където се намират очите, Алдис — изсъска саркастично кралицата. — Внимавай да не сбъркаш и вместо главата да ми донесеш някой негов крак. Сега изчезвай.

Той заситни несигурно към вратата, като коленичеше на всеки две-три крачки.

— О, Алдис — добави тя. — И никога вече не влизай в тронната зала, ако преди това не си се изкъпал.

Евнухът я зяпна с отворена уста, неспособен да схване значението на думите й.

— Вониш, Алдис. Призлява ми от отвратителната ти миризма. А сега незабавно се махай оттук!

Главният евнух избяга разтреперан.

— О, мой Сади! — въздъхна тихо кралицата змия. — Къде си? Защо ме изостави?

Ургит, кралят на Ктхол Мургос, облечен в тесни сини панталони и жакет, седеше на трона си в палата Дроджим. Дълбоко в себе си Джевълин подозираше, че новата съпруга на Ургит е причината за промяната в облеклото и поведението на краля. Изглежда, Ургит не понасяше добре напрежението на семейния живот. Изражението му беше леко объркано, сякаш в живота му бе нахлуло нещо твърде шокиращо.

— Това е оценката ни за положението в настоящия момент, ваше величество — завърши доклада си Джевълин. — Кал Закат е намалил до такава степен броя на войските си тук, че бихте могли с лекота да ги изтласкате в морето.

— Лесно е да изречете такива думи, маркграф Кендон — отвърна Ургит и в гласа му се промъкнаха раздразнени нотки. — Ала не виждам вие, алорните, да ангажирате собствените си сили, за да подпомогнете изпълнението на подобен план.