Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

След това погледът на Гарион започва да обхожда лицата на спътниците му — познатите лица на приятелите, които, следвайки своята съдба, предначертана от звездите още в деня на сътворението на света, бяха дошли с него тук в този ден и час. Смъртта на Тот беше отговорила на единствения въпрос, останал без отговор — и сега всичко беше отишло на мястото си.

Кайрадис, чието лице беше все още окъпано от сълзи и пребледняло от дълбока скръб, пристъпи към олтара и се обърна към тях.

— Часът скоро ще удари — обяви тя с чист и спокоен глас. — Сега Детето на Мрака и Детето на Светлината трябва да направят своя избор. Всичко трябва да бъде готово, когато настъпи моментът на моя Избор. И двамата знайте, че след като вземете решение, връщане няма.

— Моят избор беше направен още при сътворението на света — заяви Зандрамас. — Името на сина на Белгарион се носеше като ехо по безкрайните коридори на времето. Той е единственият, докоснал Ктраг Яска — камъка, който изгаря всеки, дръзнал да го докосне — с изключение на самия Белгарион. В мига, когато ръката на Геран докосне Ктраг Сардиус, той ще се превърне във всемогъщ бог. Неговата сила ще превъзхожда тази на всеки друг и той ще властва над сътворението и цялата вселена. Изправи се, Дете на Тъмнината, заеми мястото си пред олтара на Торак, за да дочакаш Избора на пророчицата от Кел! Щом тя избере теб, мигом протегни ръка и сграбчи своята съдба!

Тези думи бяха последната нишка, необходима на Гарион да изрече своето решение. В този миг риванският крал знаеше какъв е изборът, който отдавна беше направил в дълбините на съзнанието си, и разбираше защо той е единствено правилният. Геран пристъпи неохотно към олтара, спря и обърна към тях сериозното си лице.

— Дете на Светлината — каза Кайрадис, — сега е време и ти да направиш своя избор. Върху кого от своите приятели ще положиш бремето на отговорността?

Гарион не притежаваше усет за мелодраматичното. Се’Недра, а понякога дори леля Поул бяха способни да изтръгнат последния грам театралност от всяка напрегната ситуация. Кралят на Рива не беше като тях — практичен и обективен сендар по произход, той винаги предпочиташе нещата да протичат делово, без да привличат излишно внимание. Ала беше сигурен, че Зандрамас вече някак е успяла да разбере какъв ще бъде неговият избор. Освен това усещаше, че въпреки насила изтръгнатото признание, магьосницата в черната роба е все още способна да прибегне до някаква отчаяна хитрост. Трябваше по някакъв начин да наруши вътрешното й спокойствие, да я накара да се поколебае в решителния миг. Ако си дадеше вид, че се кани да направи погрешния избор, Зандрамас щеше да ликува предварително, убедена, че вече е спечелила. Тогава, в последния възможен момент, той щеше да избере онова, което смяташе за правилно. Внезапното разочарование на магьосницата най-вероятно щеше да му даде така необходимото моментно предимство, което щеше да му позволи да й противодейства. Без да привлича внимание, Гарион още веднъж огледа внимателно местата на Зандрамас, Геран и Отрат. Геран стоеше на десет стъпки пред олтара, а Зандрамас беше на не повече от три стъпки зад него. Отрат се беше свил от страх, притиснал гръб в грапавата отсрещна страна на пещерата.

Планът му беше находчив и би трябвало да доведе до успех. Гарион трябваше да принуди Зандрамас да изпадне в непоносимо състояние на трескаво очакване, след което щеше да разбие с един удар напразните й надежди. Със завидно театрално майсторство Гарион придаде на лицето си израз на болезнена нерешителност. Погледът му обходи лицата на всички негови приятели, изпълнен със съвършено имитирано престорено объркване. От време на време риванският крал замираше неподвижно и се вглеждаше в очите на някой от тях, на моменти дори повдигаше ръка, сякаш всеки миг щеше да посочи не онзи, когото трябва. Всеки път, когато постъпеше по този начин, усещаше как у Зандрамас се надига див изблик на радост. Магьосницата дори не си правеше труда да прикрива чувствата си. Това беше добре. С всеки изминал миг врагът на Гарион губеше способността си да разсъждава разумно.

— Какво правиш! — прошепна Поулгара, когато той спря пред нея.

— После ще ти обясня — измърмори кралят на Рива. — Много е важно! Имай ми доверие, лельо Поул.

След нея спря пред Белгарат и веднага усети нервността на Зандрамас. Вечният наистина беше човек, с когото магьосницата трябваше да се съобразява. Ако към мощта му се прибавеше силата на Детето на Светлината и евентуалната възможност да се превърне в божество, Белгарат щеше да бъде наистина сериозен противник.