Каси Едуардс - Рози след дъжд

Тя погледна към чайките, които бяха накацали по брега, отпусна се в прегръдката на Ян и той я поведе към хотелската стая, като затвори вратата към терасата.

— Утре ще тръгнем обратно към Аделаида — каза Ян, а пръстите му започнаха да разкопчават копчетата на роклята й. — Но тази нощ сме сами. Нощта е наша, Тейла. Само наша.

Тейла се притисна към него и той я дари с топла целувка, от която й се зави свят. Той я вдигна на ръце и я понесе към леглото…

Няколко месеца по-късно, Австралия

Бременна в осмия месец, Тейла шеташе в кухнята на новия си дом. Постави ръка на гърлото си — повдигаше й се. Дългото пътуване обратно към Австралия се беше превърнало в истинска мъка, тъй като тя прекара по-голямата част от времето на палубата, надвесена над парапета. Няколко седмици след като се бяха качили на кораба, тя разбра, че е бременна. Зарадва се, когато най-накрая краката й стъпиха на здрава земя, но продължаваше да й се гади — и не само сутрин.

Пребледняла, Тейла се облегна на кухненската маса и подпря главата си с ръце. Отново й се повръщаше. Този път искаше да се пребори. Всеки път, докато повръщаше, стомахът й сякаш се разцепваше на две.

— Не сте по-добре тази сутрин — каза загрижено Айва, когато влезе в кухнята с куп мръсни чинии. Остави ги на умивалника и се обърна към Тейла, като нервно въртеше края на престилката си между пръстите. — Какво мога да направя за вас, Тейла? Да ви помогна ли да си легнете?

Тейла преглътна. Гаденето беше отминало. Тя погледна към угрижената Айва.

— Добре съм — каза и се опита да се усмихне. — Не искам да си лягам. Разболявам се от това, че всеки ден трябва да прекарвам времето си в леглото, а искам изцяло да се насладя на къщата си. — Отиде до прозореца и погледна навън. — Трудно ми е да повярвам, че сме се върнали — продължи замислено. — След всички тези месеци, прекарани на кораба, почти забравих за Хоуки и приятелите му, които строяха къщата ни. Чудесно са се справили! Къщата е много красива и е близо до река Мърей, а оградата за овцете се простира докъдето погледът стига. Много ми харесват и цветята в градината. Помислили са за всичко, Айва. За всичко.

Айва се приближи до нея.

— Аз посадих тези цветя за вас — каза гордо тя. — Вие много обичате цветята. Исках да ви изненадам.

Тейла взе ръцете на Айва в своите и ги стисна с любов и благодарност.

— Трябваше да се досетя, че ти си ги посадила. А дантелените завеси на прозорците също са твое дело, нали? Приготвила си се специално за пристигането ми.

— За мен беше удоволствие — каза изчервилата се Айва и се поклони.

Тейла постави ръце на огромния си корем и се засмя, когато усети ритането на бебето.

— Айва, ако нямаш нищо против, измий чиниите, докато аз събера яйцата — каза Тейла. — Нуждая се от малко свеж въздух. Това постоянно гадене ме изтощава.

Айва забърза след нея.

— Мисля, че трябва да си легнете — настоя тя. — Ще подишате чист въздух, като отворите прозореца на спалнята си.

Тейла отвори вратата, пристъпи напред и пое дълбоко въздух.

— Айва, остана само един месец от бременността ми и не възнамерявам да го прекарвам в леглото — възрази Тейла. — Докторът казва, че разходките ми няма да увредят детето. Чувствам се зле, като лежа в леглото, а това вече ми омръзна.

— Тейла! — примоли й се Айва. Но когато Тейла взе кошницата за яйца и тръгна към курника, се отказа, поклати глава, после сви рамене и се върна обратно в кухнята, като се зае с миенето на чиниите. Затананика си една весела мелодийка. Беше щастлива, че най-накрая има дом и някой, който истински се грижеше за нея. Месеците, през които Тейла отсъстваше, бяха най-дългите в живота й.

Но ето, че Тейла е тук! — Всичко беше чудесно!

Тейла беше останала без дъх, когато най-накрая стигна до курника, Въпреки че беше към десет часа сутринта, слънцето беше вече напекло, но в стопанската постройка беше тъмно и студено. На тавана й беше натрупано сено. Под него от едната страна бяха яслите на конете, а от другата — курникът. Тейла се пресегна към един фенер и го запали. Понесе го към мястото, къде го някои от кокошките още носеха.

Изведнъж изтръпна от страх, когато с крайчеца на окото си забеляза някакво движение. Някакъв мъж стоеше в тъмния ъгъл. Тя се обърна, за да види кой е, а сърцето й лудо заби.

— Кой е там? — попита тя, а устните й пресъхнаха. — Какво правите там?

Мъжът не помръдна. Тейла не виждаше лицето му. Бавно вдигна фенера и въздъхна с облекчение.