Каси Едуардс - Рози след дъжд

— О, Кенет, ти ли си? — ката тя и се успокои. — Защо се криеш така? Изплаши ме.

От сянката излезе Кенет Озиър. Не се усмихваше Младежкото му лице излъчваше нещо зловещо. В погледа му се четеше злоба.

Тейла забеляза, че в ръката му проблясва револвер.

— Кенет, какво правиш с това оръжие? — попита тя, а гласът й отново потрепера. Пристъпи леко назад. — Какво става с теб, Кенет? Защо правиш това? Мислех, че си приятел, Ян те подслони тук. Той ти даде работа.

— Ян не знаеше, че съм по-добър като разбойник — каза Кенет и се ухили. — Мисля, че съм пропуснал да му кажа, че преди да ме вземе на работа, съм бил разбойник — пристъпи крачка напред. — Учудена ли си? А? Знаеш ли, не съм онзи благороден млад мъж, какъвто мислеше, че съм?

— Ти си разбойник?

— Да, един от най-добрите — похвали се Кенет.

— Не мога да повярвам! — възкликна Тейла. — Как може Ян да не знае за това?

— Защото ме мислеше само та едно безгрижно момче — отвърна Кенет сърдито и се изплю. — Само преди няколко месеца Ян се забавляваше, като ми се подиграваше пред всички в кръчмата на Джо. Винаги ще помия обидите му. Сега ще ми плати за това!

— И през цялото време изглеждаше толкова мил и благороден, а си чакал удобен момент да отмъстиш за тези обиди? — попита Тейла, като се учуди, че имаше куража да му зададе този въпрос. Беше превъзмогнала страха за себе си и бебето.

— Не само за това — отвърна Кенет и се приближи още към нея. — Направих сделка с Пол Хатуей, а аз държа на думата си.

— Пол Хатуей? — извика Тейла и изпусна кошницата. — За какво говориш? Какво е искал Пол от теб?

— Плати ми добре, за да те убия — каза Кенет, като дишаше тежко. — И ето ме, тук съм. Платили са ми добре за това и е време да го направя. Само проклетото ви пътуване до Англия ме забави. Не мота да чакам повече.

— Кенет, не… — промълви уплашената Тейла и сложи ръце върху корема си. — Помисли за детето ми, Кенет, не за мен. О, боже, Кенет, остави детето ми живо!

Изведнъж се чу глас.

— Хвърли пистолета, Кенет! Веднага! Иначе ще те застрелям в гърба, копеле такова!

Тейла уплашено се извърна и видя висок непознат със зелени очи. Олюля се, но се задържа, а ръцете й останаха на стомаха, сякаш искаше да предпази още нероденото си дете.

Кенет, който позна гласа, застина на място.

— Ридж Уагнер — произнесе името му. — Чудех се къде се криеш досега и ето те, готов да ми попречиш в последния момент. Предупредих те, Ридж, не заставай на пътя ми!

— Кенет, дори бях забравил за съществуването ти преди няколко дни, когато се сетих за едно предложение на Пол Хатуей, което той ми направи точно преди да умре — каза Ридж спокойно. — Тогава му отказах. Но се сетих, че може би е направил същото предложение на някой друг, толкова алчен, колкото и аз, и за кого, мислиш, се сетих? За теб, разбира се.

— Бил си глупак, като си му отказал — изръмжа Кенет, който стоеше, без да помръдва. — Джобовете ми са пълно със златни монети. И твоите можеха да са пълни.

— За сметка на живота на тази красива лейди? — попита Ридж, като погледна към Тейла. — Съпругата на Ян?

— Не видях дори окото ти да мигне при обира на влака — обвини го Кенет. — Тогава загинаха много жени и съм сигурен, че ти си избил някои от тях.

— Да, сигурно, но не се гордея с това — изръмжа Ридж. — Както не се гордея и с това, че станах разбойник и яздех рамо до рамо с такива като теб и това копеле Хатуей.

— Но добре се справяше — провлече думите Кенет. — А сега какво направи? Проследи ме, за да ме спреш, като ме убиеш, когато изпълнявам дадената дума на Пол, за което ми е платил. Ридж, ти си голям глупак, ако си мислиш, че можеш да ми попречиш.

— А как мислиш да избягаш от гнева на Ян? — изплю се Ридж. — Ти си глупакът! Изстрелът веднага ще доведе Ян в конюшнята.

— Не мислех да я застрелвам — каза Кенет и се ухили. — Щях да я удуша с една тел.

Тейла безмълвно гледаше ту единия, ту другия. Стоеше на едно място и от страх не смееше да помръдне. И най-слабото й движение щеше да улесни Кенет.

Погледна към Ридж и най-после го позна. Беше загубената любов на Хонора — беше приятел на Ян! Любовник или приятел, във всеки случай беше избрал грешната страна. Със сигурност Ян не знаеше…

— Кенет, винаги си си патил от думите — каза Ридж и се прицели в гърба му. — Хвърли пистолета и се обърни, или ще те застрелям в гръб. По дяволите, Кенет, ще го направя, без да се колебая.

Тейла изпищя, когато Кенет светкавично се обърна и стреля в същия момент, в който стреля и Ридж. Замириса на барут. Когато димът се разнесе, Тейла видя на пода две тела. Единият беше мъртъв, а другият — тежко ранен и едва дишаше.