Каси Едуардс - Рози след дъжд

Чарлз Едуард кимна и я погледна с тъмните си големи очи.

Дона се засмя и го прегърна. Притисна го силно към себе си.

— Да, сигурна съм, че би искал — прошепна тя. — Но още след първата нощ, прекарана далеч от мама и татко, бързо ще промениш решението си.

— Е, вече пристигнахме — каза Брайън, когато конярят зави с шейната към къща, построена на един хълм с изглед към езеро. — Живеем тук само от месец.

Дона погледна мъжа си с гордост.

— Да, Брайън мисли, че тази къща е най-добра за нас, докато намери някоя друга, която ще отговаря още повече на неговите изисквания — каза тя. — Но мисля, че по-добре ще е да съм надалеч, когато се местим следващия път, вместо отново да опаковам и разопаковам порцелановите си сервизи.

— Защо? Къщата е много красива — въздъхна Тейла, когато шейната спря. Поляната пред къщата бе покрита с преспи, а клоните на боровите и кедровите дървета бяха натежали от сняг. — Прилича на къща в английски стил. — Тейла се наведе и издаде тих звук на учудване, когато откри нещо червено, което се подаваше между гънките на снега. — Боже! — възкликна тя. — Това рози ли са? И цъфтят сега?

— В Сиатъл розите цъфтят през цялата година — каза Ян и слезе от шейната. После прихвана Тейла през кръста и й помогна да слезе. След това пое и Чарлз Едуард. — Климатът е много хубав, мек, затова много хора се изкушават да се заселят тук. Чудесен е за тези, които не обичат големите жеги или студове. А такъв сняг тук е голяма рядкост.

Прегърна Тейла и като последваха Дона и Брайън, влязоха в преддверието. Обстановката, която се разкри пред Тейла, накара дъха й да секне. Тя свали бялата си кожена шапка и наметалото от раменете си. Беше облечена в червена кадифена рокля, която прилепваше по тялото. Огледа се възторжено.

— Каква красива къща! — възкликна тя. Чарлз Едуард, на когото бяха свалили шапката, палтото и ръкавиците, отиде при нея и я хвана за ръката. Погледът му проследи погледа на майка му. — Чарлз Едуард, не е ли всичко това много, много красиво?

Къщата беше тиха и тъмна, само запалените свещи хвърляха мека светлина от стените. Естествената зеленина отвън сякаш беше пренесена вътре. Картините и стълбището бяха украсени с гирлянди. По вратите и стените висяха венци от елхово и лаврово дърво. А приятната миризма от шишарки се носеше от кошници и панери, които бяха пръснати навсякъде из къщата.

Дона застана до Ян и Тейла и ги прегърна.

— Обикновено хората тук не украсяват къщите си така, както аз, защото се страхуват, че украсата по стените за Коледа е банална — обясни тя. — Но аз мисля, че зеленината придава на дома празничен дух. Харесва ми уханието, с което се изпълва къщата. — Тя отиде до Чарлз Едуард и го хвана за ръката. — Ела! — обърна се тя към него и се усмихна. — Ела в трапезарията! Имам нещо специално за своя внук.

Тейла и Ян ги последваха. Очите й се разшириха от удивление, когато видя нещо толкова чудесно, че не вярваше в неговата реалност.

— О, Чарлз Едуард, виждаш ли това? — попита Тейла сина си, като приклекна до него и хвана ръката му. — Скъпи, виждаш ли? Мисля, че току-що влязохме в приказна страна, не мислиш ли?

Едно елхово дърво стоеше в далечния край на стаята, до прозорец, който гледаше към езерото, а по клоните му бяха закачени скъпоценни неща. Сред много свещи висяха изрезки от хартия, бисквити и мънички играчки. Имаше и златисти орнаменти, нанизи от пуканки и червени боровинки. На върха на дървото беше закрепен чудесен ангел.

— Много е красиво, мамо — каза Ян, като пристъпи към Дона и я целуна. — Благодаря, че си се приготвила специално. И най-вече заради Тейла. Съмнявам се, че в детството си е имала такава красива елха като тази.

— Това е само малка част от изненадата, която съм приготвила за Тейла — прошепна Дона, а очите й заблестяха. — Не забеляза ли, че Брайън не е тук? Той отиде за останалата част от изненадата. Тя ще пристигне всеки момент.

— Тя? — попита Ян и повдигна вежди. — Мамо, какво искаш да кажеш? Какво си намислила?

Чу се чукане по входната врата и въпросите на Ян останаха без отговор. Засега. Той погледна любопитно майка си. Тейла се стресна и излезе от унеса си, когато чу, че някой почука на вратата.

Като остави Чарлз Едуард да се любува сам на елхата, тя отиде при Ян и го хвана за ръката.

— Изглежда, че имате посетител, Дона — обърна се тя към майката на Ян. — По-добре ще е да се оттеглим а стаите си и да ви оставим насаме.

Дона повдигна полите на синята си коприна рокля и тръгна към вратата.