Джордж Ефинджър - Спиране на сърцето

Поне в едно беше напълно убеден, това което пораждаше чувството на несигурност и го разтройваше толкова силно, нямаше нищо общо с невероятните събития и камарата мъртви тела, които го обкръжаваха.

— Вие може да сте просто жертва на обикновена шизофрения — гласът на старата жена звучеше нежно и успокоително. — И всички тези невероятни случаи идват да потвърдят това. Вие с пълно право смятате, че сте добре устроен и напълно нормален. Трябва да е било истински удар за Вас, да откриете, че това не е така.

— Мисис Роужи, защо се мени вашия акцент — попита той, защо изчезна зигзагообразната походка на Стария мъж Дарфи?

— Повечето шизофреници никога не разбират, че са болни — продължи леля Роужи. — Единствено виждат, че са в известна степен асоциални. Някои стават скитници, като Младежът Дарфи например, макар неговият случай да е съвсем различен. Вашият мозък може да претърпи още по-странни промени и да Ви доведе до хебефрения 4 4 пубертетно душевно разстройство. , характеризираща се с неуместна безразсъдност кикотене с повод и по-често без никакъв повод или понякога с необяснимо ридаене. А какво ще ни кажете за халюцинациите? Имате ли си грижи с тях?

— До сега всичко е на ред — отсече Нюбай. — Никой не може да ме убеди, че съм имал дори една халюцинация. Така да знаете! В известна степен Лорън може да ми свидетелствува за това.

— Тя наистина би трябвало да знае — съгласи се Старият мъж Дарфи. — Момичето често има халюцинации.

— О, трябва да благодарите на бога, че не сте параноик — допълни старицата. — А също така, че не сте кататоник. Много трябва да сте благодарен.

— Много съм благодарен — произнесе искрено Нюбай.

Камбанките на входа зазвъняха отново. Лорън отвори вратата. Беше пристигнала полицията. Те влязоха и наобиколиха труповете. Нюбай се учуди на тяхната реакция. Повечето мъже дишаха тежко и по лицата им се изписа нескриван ужас. Търговският пътник си помисли, че те би трябвало, по време на кариерата си като пазители на реда и закона, да са виждали доста такива гледки и да са свикнали на страшни зрелища. И беше направо изумен, че това би могло да им подействува така.

— Кой откри тези индивиди — запита сержантът.

— Той! — отговори кратко Старият мъж Дарфи и посочи Нюбай.

Сержантът кимна и го погледна.

— Предполагам, че не са стояли дълго така, преди да ги откриете — каза той. — Нашият град не е много голям.

— Не, не е! — съгласи се с него Старият мъж Дарфи.

— На пръв поглед — продължи сержантът, — сякаш няма следи от извършено престъпление. Затова сега няма да Ви разпитвам. Но както сигурно знаете, последната дума принадлежи на следователя.

През това време едно дребно побеляло човече внимателно боцкаше мъртвите тела с някакъв дълъг инструмент.

— Почакайте още няколко секунди — молеше той, въпреки че никой не припираше. — О, боже! Костите им са напълно изпотрошени. Изглежда са паднали от голяма височина. Странно? Външно нямат никакви белези!

— Напоследък подобни случаи — произнесе с печална усмивка сержантът, — с лопата да ги риеш.

— По моя преценка всичките те са умрели от някаква форма на апоплексия — изказа мнението си следователят.

— Всички ли? — възкликна леля Роужи. — Едновременно! Какво странно съвпадение!

— В последно време подобни случаи — почти повтори думите на сержанта Старият мъж Дарфи, — с фурнаджийска лопата да ги риеш.

— Добре де — махна с ръка сержантът. — Мили хора, искам да ви благодаря за вашата помощ. Утре сутринта ще изпратим няколко души да приберат тези майтапчии. Но искам от вас, в никакъв случай да не пипате нищо тук! Иначе!… Трябва за всеки случай да снемем отпечатъци от пръстите и разни други неща, улики и тем подобни. Мисля, че добре ме разбрахте, нали?

— Естествено — увери го Старият мъж Дарфи.

Сержантът им махна с ръка за довиждане и побърза да настигне следователят, който вече беше до вратата.

След като полицаите си отидоха Лорън се обърна към Леля Роужи.

— Защо трябва да търсят улики, ако всички са умрели от апоплексия?

— Предполагам, че така ще помогнат да се открие лек срещу тази болест — леличката го каза с обичайният си акцент. — Полицейският департамент сега работи с много по-голяма научна насоченост от времето, когато премина моята младост.

— Сега можем да си починем — предложи пияницата.

Мрачната къща незабавно потъна в гробна тишина. Нюбай се опита да си спомни, какво чуваше само преди минута: В гостната часовникът отмерваше времето. Домакински уреди дрънчаха в кухнята. Дърветата скърцаха от влажната горещина. От улицата долиташе шум на забързани крачки. Косачката на трева в съседния двор се изплези да боботи. Високо над главите им премина самолет… И всички тези шумове замряха изведнъж. Настъпи абсолютна тишина! Миг на изчакване! Интервал! Подготовка!