Джордж Ефинджър - Спиране на сърцето

— Разбрах — отвърна Нюбай. — Предполагам, че всичко ще протече както трябва.

— Отлично — зарадва се Рембрик, усмихна се и стана сериозен. — Много Ви благодаря. Децата ще бъдат толкова щастливи.

Двамата делови мъже бързо намериха общ език и когато след няколко минути младите членове на груната започнаха да пристигат, те водеха непринуден разговор. Не се мина много време и мистър Рембрик съобщи, че всички са налице. Той ги подреди в кръг, а самият се настани в центъра. Децата се хванаха за ръка и запяха тържествен химн, после затвориха очите си, наведоха глави и стояха така тихи и мирни, докато Нюбай рецитираше кратката молитва.

— А сега мистър Нюбай, ако обичате четете онези думи — каза мистър Рембрик.

— Онези думи ли? — попита изплашен търговският пътник.

Нюбай забеляза с ужас, как във въздуха започнаха да се очертават пламтящи зелени букви. Ребрик не отговори. Тогава той пристъпи бавно напред. На няколко крачки от огнените думи се спря и започна да чете с тържествен глас.

„Както майката-земя водата прегръща, така въздухът в обятията си огъня къта. Тук човешкият разум в своя копнеж достига апогея на познанието, ужасния полъх на мъдростта.“

Буквите внезапно затрептяха и се промениха. Нюбай неволно се взря в Рембрик и групата млади хора. Те стояха на колене и лицата им бяха разкривени от страстта на екстаза.

„Нека безкрайният кръговрат на Вселената — продължи да чете той, — да преобрази техните заплетени недра. Нека великата звездна драма играна от пламтящите слънца взриви сърцата им, сгърчи белите им дробове, стопи дъха им, натъпче мозъците им в кипналата кръв. Нека зейналата пустош на небесната твърд спре бликащата чувственост. Нека висящата грамада на всички небесни сфери и орбити стрие костите им в жертвен прах.“

Преди Нюбай да завърши последната дума пламтящият надпис изчезна. Рембрик и младите му приятели стояха на пода съвсем притихнали и по изопнатите им лица се четеше непомерно страдание. Докато ги гледаше те пищяха беззвучно, мрак заизлиза от полуразтворените уста и забули главите им с черна мъгла, в която търговският пътник сякаш видя немигащите звезди на нощта. И когато това изчезна той видя, че те всички бяха застинали в гротескните пози на внезапната смърт.

Разнесе се звън. Някой стоеше пред вратата на леля Роужи. Нюбай за миг се поддаде на обхваналата го паника, но бързо се овладя. Прекрасно знаеше, че властите не са в състояние да открият следи на насилие по трупа на момичето на Моулдовър или по тялото на мисис Сийбърн. Какво би казал някой, който види мъртвите по килима на старата жена? Би ли предположил, че това е някакъв вид масово отравяне? Може би те са яли заедно нещо? Той си пое дълбоко въздух и се отправи към вратата.

— Здравейте — поздрави Лорън. — Стана ли вече?

Нюбай само кимна в отговор.

— Свърши минута преди да позвъните. А сега какво да правя?

— Какво искаш да кажеш с това? — произнесе тя и влезе в гостната.

— Какво ще правим с телата?

— „Ние ли“?

— Добре де, аз какво да правя с телата?

Лорън печално поклати красивата си коса.

— Нищо не си успял да научиш досега. Какво стана с мис Поповър? А с мисис Сийнбърн? Те просто ги оставиха там! И ние ще постъпим по същия начин. Така полицията ще ги намери тук!

— Не знам, какво щях да правя без Вас — каза Нюбай с презрение.

— Знаеш ли какво — обърна се тя ядосано към него. — Аз наистина съм доволна, че тези неща се развиха по този начин. Ние нямаме много развлечения, знаете ли това? И вие не сте от най-изисканите момчета наоколо. Направих го, защото така трябваше. Аз си имам по-различна представа от вас, как да си прекарвам живота.

— Например?

— Ами-и, тотално бомбардиране наоколо — каза ядосано тя. — Да си пробвам белите ръкавици до дулото на някое оръдие или нещо подобно…

— Случайно да имате сдружение на младите убийци или нещо подобно?

— Боже, каква саркастична забележка — разсмя се тя. — Белег на закърнял интелект.

— Правя, каквото мога — отвърна Нюбай.

— И как се чувствувате сега, когато се променяте? — разяри се Лорън. — Вие не сте в състояние дори да определите със сигурност точната дата. Често не можете да си спомните, къде се намирате, казвам го в географския смисъл на думата. Вашите емоции не са адекватни на събитията. Вие сте характерен пример за социопатическо държане. Отбелязахте ли и други отклонение в схващанията си от днес следобед?

— Не знам — измърмори той.