Джордж Ефинджър - Спиране на сърцето

— Добре, кога заминава автобуса за Ойл Сити?

— Ой, господи, как само съжалявам! — в гласът звучеше истинска загриженост и безпокойство. — Той тръгна преди миг и скоро няма да има друг. По тази линия ние извършваме само един рейс на седмица.

— Ясно — каза обезсърчен Нюбай. — И бихте ли ми обяснили, как постъпват хората, които пожелаят да заминат нанякъде?

— О, най-често тръгват с кола — отвърна нивидимата събеседничка. — Това е причината автобусите да са толкова рядко. Така е икономично. Съжалявам, сър.

— Да-а… — произнесе той и постави слушалката на мястото и. Нещата изглеждаха така добре премерени!

Той се върна при тезгяха.

— Как мислите, ще победите ли Стария мъж Дарфи? — попита Лорън.

— Не — отговори безразлично Нюбай. — Дори не го желая.

— Колко мъдро — каза момичето. — Той е много повече, от това което хората очакват от него.

— Той и леля Роужи близки ли са?

Лорън се изкикоти.

— Не, не мисля — каза тя, — само добри приятели и това е всичко.

— Нещо като „Декемврийската булка“, която отмъква пеленачетата.

— Е, стават такива неща — съгласи се Лорън. — Но само през зимата, естествено. Трябва да се омилостивяват ледените нимфи или нещо подобно.

— Здравейте, здравейте — извика познат глас.

Нюбай се извъртя на стола си и видя Старият мъж Дарфи да държи вратата отворена. Леля Роужи влезе с грейнало лице.

— Здрасти — каза Нюбай.

— Говорехте за нас, нали? — попита старицата и закуцука към бара.

— Повече или по-малко — отвърна Лорън.

— Не познавам друг човек в градчето за когото бих могъл да кажа и една дума — обади се Нюбай.

— Малките хора одумват познатите си, средните говорят за нещата, а големите обсъждат идеите.

— Е, ние поразменихме и мисли за някои идеи — живо отвърна Лорън.

— Прекрасно, детето ми! — възкликна леля Роужи. — Не се оставяй на този спиртосан мозък да те баламосва. Нали знаеш, той не говори за нищо.

Старият Мъж Дарфи седна на едно от столчетата на масата.

— Както виждам — произнесе той съсредоточено, — може да продължим партията. Кой е на ход? Аз ли?

— Да — каза Нюбай, — вие сте на ход. Артилерията готова за залп! Огън!

— Това подхождаше за миналата нощ — възрази леля Роужи. — Днес е Денят на леда.

Нюбай поклати тъжно глава.

— „Старият креслив бухал викна «дрън-дрън» на гълъба“ — пропя Лорън.

— Бухалите са птици на смъртта у някои народи — поясни леля Роужи и се усмихна с беззъбата си уста. — А гълъбите, както сигурно знаете или се досещате, символизират душата. И призрака на разрушението съблазнява един безсмъртен дух. Винаги в живота е така!

— „Тами, Тами, Тами е влюбен“ — продължи да тананика Лорън.

Старият мъж Дарфи вдигна очи от дъската с фигурите.

— Да — въздъхна той, — така се започва винаги.

— Измъдрихте ли хода си? — Нюбай показа нетърпението си.

— „Креслив вик“ — изсмя се Лорън. — Боже, каква тъпотия!

— Хей, вие там — прозвуча непознат глас.

— О, Роки — каза Лорън. — Това е Роки Глановски. Той държи бензиностанцията на Лорън Роуд.

— Хей, приятели — продължи да говори на висок глас влезлият. — Чухте ли за станалото със старата мисис Сийбърн?

— Ха, та тя не беше толкова стара — неволно се изпусна Нюбай.

И в продължение на няколко секунди Глановски изучаваше лицето на търговския пътник.

— Не вярвам да сме се срещали досега — каза той озадачено.

— Аз съм Нюбай — представи се търговският пътник. — Само минавам от тук.

— Познавахте ли мисис Сийбърн? — заинтересува се Глановски.

— Не — отвъра предпазливо Нюбай, — просто проявих галантност.

Глановски сви неопределено рамене.

— Ваша си работа… Намерили я на площада. Лежала мъртва. Била преобърната с лицето надолу.

При думата „преобърната“ Лорън сръга Нюбай под мишницата. Той се стресна и я погледна, при което тя издаде мляскащ звук на целувка. Мъжът пламна и извърна лицето си.

— Какво е станало с нея? — заинтересува се пияницата.

— Смятат, че е някакъв вид удар — каза Глановски.

— Добре обяснено — изкърца леля Роужи. — Довиждане!

— Довиждане — отвърна Глановски и побърза да излезе.

— Нима дойде тук, само да ни каже това? — стресна се Нюбай.

— Вероятно е така — каза Старият мъж Дарфи. — И добре стори! Той знае, че ние държим да бъдем своевременно информирани.

Нюбай поклати глава.

— Аз пък, наистина мислех, че всичко е било само сън.

— Така си беше — поясни леля Роужи, — но какво пречи да е истина?