Джордж Ефинджър - Спиране на сърцето

Тя извади от кошчето с боклук счупената бутилка и намръщено се запъти към Нюбай.

— Може би Вие сте част от моя сън?

Но той не изчезна. Лорън се усмихна и седна отново, като потупа стола до нейния.

— Хайде — каза тя. — Те скоро ще се върнат.

— Те пипнаха мисис Сийбърн — промърмори Нюбай.

— О! Предполагам, всичко е наред?

— Какво всъщност е значението на играта на шах? — запита Нюбай.

— Естествено, никакво — отвърна тя. — Искам да кажа, че никой не може да направи СТРОЕВИ ПРЕГЛЕД НА ШАХМТНАТА ВОЙСКА или нещо подобно, ако въпросът Ви има подобен смисъл. Съмнявам се, че в градчето ни би могъл да се открие някой, който да спечели. Вие не бива да се тревожите, когато поискате да играете с други хора, защото наистина сте много добър.

— Не искам да играя с никой повече — натърти той неспокойно. — Единственото ми желание е да се прибера, колкото се може по-бързо в къщи.

— О, трябва да се научите да се отпускате — усмихна се тя нежно. — Вие наистина сте се невротизирали на тема заминаване.

— Случиха ми се някои странни неща през последния ден — поясни той.

— Как разбрахте, че са реални?

Нюбай се ядоса.

— Ако не са реални, то аз трябва да съм доста болен.

Сервитьорката кимна.

— Точно така. Шансът, това което сте видели да е реално, е голям. Но в такъв случай Вие не сте реагирали със свойствения за подобни събития ужас и това предизвиква в мен една тревога.

— Май наистина беше така. Чувствата ми бяха някак притъпени — каза Нюбай. — Предполагам, че това е работа на леля Роужи. Щом тя може да изпълнява къде по-отвратителни трикове, какво по-лесно от това да ме хипнотизира. И не тичах и не виках по улицата. Но не забравяй, че преживях само сънища.

— Старата мисис Летчър не смята, че Тереза Поповър е била само на сън — произнесе Лорън. — Освен това скоро ще разберем, какво ще стане, когато намерят мисис Сийбърн на площада.

Нюбай я погледна внимателно.

— Аз не съм Ви споменавал, че съм я оставил там?

Лорън се засмя малко истерично.

— Така ли? Всичко това наистина може да е било сън. Но ако не е, тогава Вие има за какво да се страхувате. Емоционалните Ви реакции са притъпени. Така Вие предполагате. На психиатричен жаргон това се нарича „предварително планирано чувство“. Ако към това добавим и трудностите с които попълнихте малкия тест тази сутрин, длъжна съм да ви предупредя, че се намирате във фаза на доста напреднала шизофрения.

— В такъв случай аз съм си въобразил всичко това — по скоро той каза това, отколкото да попита, без особено да се засяга.

— Не ме разбрахте правилно — възрази тя. — Вие сте шизофреник само ако това се окаже действителност.

— Мисля, че няма никакво значение — каза той. — Бихте ли ми дали едно кока-кола?

Лорън се забави за малко и донесе пълната чаша. Той пийна и докато преглъщаше течността се опита да схване смисъла на думите и. Какво знаеше той за шизофренията? Съвсем малко, разбира се. Само дреболийки от-тук от-там, било разговори, било телевизия. Същността на това медицинско понятие? Нещо като раздвояване на съзнанието. Шуреят му имаше нещо подобно. Но защо тогава симптомите на заболяването при Нюбай досега не се проявяваха и едва тук, в загубеното от хората градче, те се превърнаха в нещо забележимо? Щом наистина полудява, как е възможно той толкова спокойно да обсъжда с тази млада келнерка подобен важен проблем? Откъде тя би могла да знае с такива подробности неговите усещания? Каква част от преживяното е само сън? А може би още не се е събудил?

Той изпи глътка кока-кола и повдигна една от взетите фигури на шаха. Това беше неговата пешка, която достигна чин офицер. И усети тежест в ръката си, каквато не е присъща на предметите в сънищата.

„Всъщност има един сигурен начин да се освободя — помисли си той. — Трябва да отида на лекар, ако наистина сънувам. И никога повече няма да се вестя в проклетия Строубърг.“

— Къде има тук телефон? — заинтересува се той.

— Ей там — посочи тя, — до музикбокса.

Той се запъти към него, извади монети от джоба си и набра номера. Справката го насочи към автобусната компания Грийн&Грейн.

— Добро утро, Грийн&Грейн са на услугите Ви — произнесе мелодичен женски глас. — С какво може да Ви бъдем полезни?

— Добър ден — каза Нюбай. — Бихте ли ме осведомили, дали има автобус от Гремидж до Харисбърг?

— Съжалявам, сър — каза жената. — Вие трябва първо да вземете рейса до Ойл Сити, там да се прехвърлите на автобуса до Питсбърг и от там можете вече да се насочите право в Харисбърг.