Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Мамеха сан… — изрекох.

— Слушай, Саюри. Знам какво се каниш да кажеш — заяви тя, което беше интересно, защото самата аз нямах идея какво се каня да кажа. — Преди да стана твоя по-голяма сестра, не ми ли обеща да правиш точно каквото ти казвам?

— Ако знаех, че то включва и отрязването на черния ми дроб…

— Никой не се кани да ти отреже черния дроб — каза готвачката с тон, който целеше да ме успокои, но не успя.

— Саюри, само малко ще порежем кожата ти — каза Мамеха. — Точно толкова, че да отидеш в болницата и да са срещнеш с един лекар. Нали ти споменах за въпросния мъж? Той е лекар.

— Не може ли да се престоря, че ме боли стомах? Казах го най-сериозно, но, изглежда, решиха, че съм се пошегувала остроумно, защото всички, дори и Мамеха, се разсмяха.

— Саюри, ние най-искрено ти мислим доброто — каза тя. — Просто трябва да направим така, че да ти потече малко кръв. Толкова, че докторът да прояви желание да те прегледа.

Готвачката приключи бързо с точенето на ножа и застана пред мен с такова спокойствие, сякаш щеше да ми помогне за грима — с изключение на това, че, о, господи, държеше нож.

Кадзуко, възрастната прислужница, която ни въведе, дръпна с две ръце яката ми. Усетих, че ме обзема паника, но за щастие Мамеха я спря:

— Ще порежем крака й.

— Не, не кракът — възпротиви се Кадзуко. — Вратът е много по-еротичен.

— Моля те, Саюри, обърни се и покажи на Кадзуко дупката на кимоното си. — Изпълних каквото ми каза и тя продължи: — Е, Кадзуко сан, как ще обясниш това, ако раната не е на крака, а на врата?

— Каква е връзката между двете? — удиви се Кадзуко. — Тя е със скъсано кимоно и има рана на врата.

— Не знам какво все дрънка Кадзуко — обади се готвачката. — Я, Мамеха сан, просто ми кажете къде да режа и аз ще го направя.

Би трябвало да се зарадвам да чуя това, но някак си не успявах.

Мамеха изпрати една от младите прислужници за червена пръчица — от онези, с които нюансирахме цвета на червилото, — а сетне я промуши през дупката в кимоното, драсна черта високо горе на бедрото ми и обясни на готвачката:

— Трябва да срежеш точно тук, на това място.

Отворих уста, но преди да издам глас, Мамеха ми каза:

— Легни и мирувай. Ако ни бавиш още, много ще се ядосам.

Ще излъжа, ако кажа, че исках да се подчиня, но, естествено, нямах избор. Тъй че легнах на чаршаф, проснат върху дървения под, и затворих очи, а Мамеха вдигна кимоното ми и разголи хълбока.

— Помни, че ако е нужно раната да е по-дълбока, винаги можеш да повториш — каза Мамеха. — Първо резни съвсем плитко.

Щом усетих върха на ножа, прехапах устни. Боя се, че може и да съм изплакала тихичко, макар че не съм сигурна. Във всеки случай, усетих бодване, а после Мамеха каза:

— Не, не толкова плитко. Ти резна само най-горния слой кожа.

— Прилича на устни — каза Кадзуко на готвачката. — Драснали сте чертата точно в средата на червено петно и изглежда като две устни. Докторът ще се посмее.

Мамеха се съгласи с нея и след като готвачката я увери, че ще намери мястото, изтри грима. След миг отново усетих натиска на ножа.

Никога не съм можела да понасям спокойно вида на кръв.

Спомняте си как припаднах в деня, когато си срязах устната и срещнах господин Танака. Тъй че можете да си представите как се почувствах, когато се обърнах и видях струйката кръв, виеща се надолу по крака ми към кърпата, която Мамеха държеше от вътрешната страна на бедрото ми. При тази гледка изпаднах в такова състояние, че не помня какво стана после — нито как са ме качили на рикшата, нито как сме пътували, докато не наближихме болницата и Мамеха не разклати главата ми, за да ме върне в съзнание.

— Сега слушай! Знам, че хиляди пъти си чувала, че задачата ти като чиракуваща гейша е да печелиш вниманието на други гейши, защото тъкмо те ще ти помагат в кариерата, и че не е нужно да се вълнуваш какво мислят мъжете. Е, забрави всичко това! На теб то няма да ти свърши работа. Как то вече ти казах, бъдещето ти зависи от двама мъже и след, малко ще се срещнеш с единия от тях. Трябва да му направиш нужното впечатление. Слушаш ли ме?

— Да, госпожо, всяка дума — измърморих.

— Като те попита как си порязала крака си, отговорът е, че си вървяла към тоалетната и си паднала на нещо остро. Дори не знаеш какво е било, защото си припаднала. Добави каквито искаш подробности, но се старай да звучиш много детински. И се преструвай на безпомощна. Покажи ми сега как ще го направиш.

Аз отпуснах глава назад и извъртях очи. Точно така, мисля, се чувствах, но тя не беше никак доволна.