Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Слаба техника.

По време на следващите схватки често изпитвах чувството, че имам едно ухо в съзнанието си и друго — в сърцето си. Защото от една страна слушах какво ми говори Нобу, при това повечето беше интересно. Но гласът на председателя от другата ми страна — той разговаряше с Мамеха — все ме отвличаше.

Мина около час и нещо, когато погледът ми бе привлечен от движение на ярък цвят до мястото, където седеше Аваджиуми. Беше оранжево копринено цвете, поклащащо се в косата на една жена, която седна на колене. В първия момент помислих, че е Корин и че си е сменила кимоното. После видях, че изобщо не е тя. Беше Хацумомо.

Да я видя на място, където не я бях очаквала… Разтърси ме внезапен силен удар, като да бях настъпила електрическа жица. Беше безспорно само въпрос на време, преди тя да намери начин да ме унизи дори тук, в тази гигантска зала сред стотици хора. Не ме интересуваше, че ако си е наумила, да ме направи на глупачка пред толкова хора, но не можех да понеса мисълта да изглеждам като малоумна пред председателя. Усетих такъв огън в гърлото си, че дори не намерих сили да се престоря, че слушам Нобу, който ми обясняваше нещо за двамата борци, качващи се на ринга. Погледнах към Мамеха. Тя хвърли поглед към Хацумомо, а после каза:

— Господин председател, извинете, но трябва да изляза. Струва ми се, че и Саюри иска да направи същото.

Изчака Нобу да свърши да говори, а после аз я последвах навън.

— О, Мамеха сан… тя е като демон — простенах.

— Корин си тръгна преди повече от час. Сигурно я е намерила и я е пратила тук. Трябва да си поласкана, че Хацумомо полага такива усилия, за да те тормози.

— Няма да понеса да ме унижава пред… пред всички тези хора.

— Но ако направиш нещо, което ще й се стори смешно, ще те остави на мира, не мислиш ли?

— Моля ви, Мамеха сан… не ме карайте да се срамувам от себе си.

Пресякохме един двор и вече бяхме пред стълбите на сградата, където се намираха тоалетните. Мамеха обаче ме отведе встрани по покрита галерия. Когато бяхме достатъчно далеч, за да ни чуе някой, тя заговори тихо:

— От години Нобу сан и председателят са мои покровители. Бог е свидетел, че Нобу може да бъде груб с хората, които не харесва. Но към приятелите си е предан като самурай към своя господар. И никога не ще срещнеш човек, на когото да можеш така да разчиташ. Мислиш ли, че Хацумомо разбира и оценява подобни качества? Погледне ли Нобу, вижда само… „господин Гущер“. Така го нарича тя. „Мамеха сан, видях ви снощи с господин Гущер! О, господи, изглеждате цялата на петна. Мисля, че той ви действа като зараза.“ И други подобни. Слушай, не ме интересува какво мислиш за Нобу сан в момента. След време ще разбереш какъв добър човек е той. Но Хацумомо като нищо ще те остави на мира, ако си помисли, че си се привързала силно към него.

Не можех да измисля какво да й отговоря. Дори все още не бях сигурна какво ме моли да направя.

— Днес Нобу сан ти говори за сумото толкова дълго — продължи тя. — Публиката си мисли, че ти го обожаваш. А сега изиграй едно представление заради Хацумомо. Накарай го да си помисли, че си по-очарована от него, отколкото от всеки друг. Тя ще си каже, че това е най-смешното нещо, което някога е виждала. Сигурно ще иска да останеш в Гион само за да може по-дълго да се наслаждава на гледката.

— Но, Мамеха сан, как ще я накарам да си помисли, че съм очарована от него?

— Ако не можеш да се справиш с такова нещо, значи не съм те учила правилно — отвърна тя.

Когато се върнахме на местата си, Нобу отново бе погълнат от разговор с един човек наблизо. Не можех да ги прекъсна, затова се престорих, че наблюдавам с най-голям интерес двамата борци на ринга, които се готвеха за схватка. Публиката започваше да губи търпение. Нобу не бе единственият, който не гледаше и си приказваше. Изпитвах неудържимо желание да се обърна към председателя и да го попитам дали си спомня онзи ден преди няколко години, когато беше толкова мил с едно момиче… Но не бих могла, естествено, да изрека подобно нещо. Пък и би било катастрофално да съсредоточа вниманието си върху него, докато Хацумомо ме наблюдаваше.

Скоро Нобу пак се обърна към мен и каза:

— Схватките бяха скучни, но излезе ли Миягияма, ще видиш истинска техника.

Стори ми се, че това е възможност да се покажа безумно влюбена в него, и казах:

— Но схватките досега бяха толкова интересни! А и всичко, което господин Нобу бе така любезен да ми разкаже, ми се стори толкова интересно. Не мога да си представя, че вече не сме видели най-доброто.