Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Докато Мамеха поздравяваше двамата мъже, аз стоях зад нея и чаках своя ред да се поклоня. Ами ако гласът ми изневери и изскърца като парцал по полиран под? Нобу с ужасяващите си белези ме гледаше, но не бях сигурна дали председателят изобщо ме е забелязал — бях твърде притеснена, за да погледна към него. Мамеха зае мястото си и вече приглаждаше кимоното върху коленете си, когато видях, че той ме наблюдава с поглед, който взех за любопитство. Краката ми се вкочаниха, защото цялата кръв нахлу в лицето ми.

— Господин Ивамура… Господин Нобу, това е моята нова по-малка сестра Саюри — представи ме Мамеха.

Сигурна съм, че сте чували за известния Ивамура Кен, основателя на електрическата компания „Ивамура“. А също и за Нобу Тошикадзу. Нямаше в Япония по-известно делово партньорство от тяхното. Бяха като дърво и корените му. Или като храм и извисяващата се пред него порта. Макар и само четиринайсетгодишна, бях чувала за тях. Но нито за миг не си бях представяла, че е възможно Ивамура Кен да е мъжът, когото бях срещнала на брега на река Ширакава. И така, отпуснах се на колене, поклоних им се и изрекох каквото се полага в такива случаи — че моля за снизхождението им и така нататък. После отидох и коленичих на отреденото ми място между двамата. Нобу поде разговор с мъжа до себе си, а председателят от другата ми страна седеше с ръце, обвили празна чашка за чай върху поднос на коленете му. Мамеха го заприказва, а аз грабнах малък чайник и подбрах ръкавите на кимоното си, за да му напълня чашката. За мое удивление очите му се отместиха към ръката ми. Естествено, и аз самата изгарях от желание да видя онова, което той виждаше. Може би поради слабата светлина в залата вътрешната страна на ръката ми блестеше с мекото сияние на перла и цветът й бе красив като слонова кост. Никога преди никоя част от собственото ми тяло не ме бе поразявала така с красотата си. Давах си сметка, че очите на председателя не помръдват. Не се и канех да скрия ръката си, докато той продължаваше да я гледа. И тогава Мамеха изведнъж замлъкна. Помислих си, че спря да говори, защото той седи втренчен в ръката ми, вместо да я слуша. Сетне проумях каква е работата.

Чайникът бе празен. Нещо повече, още като го вдигнах, беше празен.

Допреди миг се бях чувствала очарователна, но сега измърморих някакво извинение и оставих чайника колкото се може по-бързо. Мамеха се засмя.

— Виждате какво решително момиче е Саюри, господин председател — каза тя. — И капчица да имаше в чайника, тя щеше да я изцеди.

— Кимоното на по-малката ти сестра е наистина великолепно, Мамеха — изрече председателят. — Спомням си го у теб преди години, когато беше чиракуваща гейша.

Ако изпитвах известни колебания дали това наистина е той, щом чух познатата нежност на гласа му, те мигом се разсеяха.

— Да, възможно е — отвърна Мамеха. — Но през годините господин председателят ме е виждал в толкова много и различни кимона, че е изумително как е запомнил всичките.

— Е, аз не съм по-различен от всеки друг мъж. Красотата ме впечатлява доста силно. Но що се отнася до борците по сумо например, не мога да отлича един от друг.

Мамеха се приведе пред председателя към мен и ми по-шушна:

— Господин председателят иска да каже, че не обича особено сумо.

— О, Мамеха, ако искаш да имам неприятности с Нобу… — започна той.

— Е, Нобу сан знае от години как се чувствате.

— И все пак. За пръв път ли си на сумо, Саюри?

Бях чакала да се появи повод, за да го заговоря, но преди да успея да си поема дъх, прозвуча стряскащ оглушителен гръм, който разтърси огромната сграда. Всички обърнах глави в една посока и притихнаха. Оказа се обаче, че една от големите врати се е затворила с трясък. За момент чухме пантите да скърцат и видяхме другата врата да се огъва двама борци я бутаха да я отворят. Нобу бе извърнал глава настрани от мен. Не можех да се сдържа да не погледна крадешком ужасните следи от изгаряния на лицето и врата му. Ушите му бяха обезобразени. После забелязах, че ръкава на сакото му е празен. На влизане в залата бях толкова заета с други мисли, че не го бях забелязала — ръкавът беше прегънат на две и прикачен за рамото му с дълга сребърна игла.

Трябва да ви кажа, ако, разбира се, вече не го знаете, че като младши лейтенант в Японските военноморски сили през 1910 година Нобу бил жестоко ранен край Сеул, по времето, когато Корея била анексирана от Япония. При първата ни среща не знаех нищо за героизма му, въпреки тази история да бе известна на цялата страна. Ако не се бил свързал с председателя и не бил станал президент на компанията „Ивамура“, той навярно щял да бъде забравен като герой от войната. Така или иначе обаче, жестоките му рани бяха допринесли историята на неговия успех да е още по-забележителна, така че двамата често се споменаваха заедно.