Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Един следобед двете с Мамеха вървяхме по моста Шиджо на път за Понточо. Отивахме там, за да купим украшения за коса — Мамеха не обичаше магазините за аксесоари в Гион. Изведнъж тя спря. Под моста пухтеше стар влекач и аз помислих, че иска да избегне черния дим от комина му, но тя се извърна към мен с някакво доста непонятно изражение на лицето.

— Какво има, Мамеха сан? — попитах.

— По-добре да ти го кажа, защото все едно ще го чуеш от някого. Твоята малка приятелка Пити спечели наградата за чиракуваща гейша. Очаква се, че и следващия път ще я получи.

Мамеха говореше за една награда, която се даваше на спечелилата най-големи доходи през изминалия месец чиракуваща гейша. Може да е странно, че съществуваше такава награда, но за това имаше прекрасно основание — като ги насърчаваше да печелят колкото се може повече, в същото време наградата помагаше на чиракуващите да станат най-ценените в Гион, тоест такива, които ще печелят много не само за себе си, а и за всички около тях.

Мамеха бе предричала няколко пъти, че няколко години Пити ще напредва мъчително, но в крайна сметка ще свърши като гейша с малко верни клиенти — нито един от тях богат. Беше много тъжна перспектива и аз се зарадвах на новината, че е наградена. В същото време обаче стомахът ми се сви. Пити, изглежда, бе вече една от най-известните чиракуващи в Гион, докато аз си оставах една от най-неизвестните. Запитах се как би повлияло това на бъдещето ми и наоколо ми сякаш притъмня.

Най-странното бе, че Пити е успяла да надмине едно блестящо момиче на има Райха, печелило наградата последните седем месеца поред. Майка на Райха била много известна навремето гейша, а баща й принадлежеше към един от най-знатните родове в Япония — притежатели на несметни богатства. Винаги когато Райха минаваше покрай мен, се чувствах като цаца, край която се е плъзнала сребърна сьомга. Интересно как Пити бе успяла да я надмине? Вярно, че Хацумомо я буташе напред още от първия ден на дебюта й, и то така, че Пити бе започнала да слабее и направо не изглеждаше на себе си. Но колкото и да се стараеше, нима бе възможно да е станала по-популярна от Райха?

— О, недей да се натъжаваш толкова — каза Мамеха. — Трябва да ликуваш.

— Да, много егоистично от моя страна — отвърнах.

— Не това искам да кажа. И Хацумомо, и Пити ще платят скъпо за тази награда. След пет години никой няма да си спомня коя е Пити.

— А според мен всеки ще си спомня, че тя е момичето, надминало Райха.

— Никой не е надминал Райха. Може Пити и да е спечелила най-много пари миналия месец, но Райха продължава да е най-известната чиракуваща гейша в Гион. Ела, ще ти обясня.

И Мамеха ме отведе в една чайна в Понточо и ме накара да седна.

В Гион, обясни Мамеха, една известна гейша може винаги да направи така, че по-малката й сестра да печели повече от всяка друга — стига да е готова да рискува собствената си репутация. Това има връзка с плащането на охана — „такса за цветя“. В стари времена — преди сто или повече години, — щом гейша пристигнела на тържество, за да развлича гостите, съдържателката на чайната запалвала едночасова благовонна пръчица, наречена една охана или „цвете“. Заплащането на гейшата зависело от това колко пръчици са изгорели, докато си тръгне.

Стойността на една охана винаги се е определяла от Регистратурата на Гион. Докато аз бях чиракуваща гейша, тя бе три долара или, да речем, цената за две бутилки алкохол. Може да звучи добре, но животът на неизвестна гейша, която припечелва по една охана, е доста безрадостен. Такава най-вероятно прекарва повечето вечери край мангала в очакване да я повикат някъде. Пък и да има ангажименти, едва ли би изкарала повече от десет долара на вечер, което няма да й стигне дори да изплати дълговете си. Като се има предвид цялото онова богатство, което се стича в Гион, тя в сравнение с величествени лъвици като Хацумомо или Мамеха, които пируваха с плячката, не е нищо повече от насекомо, задоволяващо се с останките от трупа. И то не защото те имаха ангажименти по цяла вечер всеки божи ден, а и защото взимаха много по-скъпо. Таксата на Хацумомо например бе по една охана на всеки петнайсет минути, а не по една на час. А Мамеха… нямаше друга в Гион като нея, — тя взимаше по една охана на всеки пет минути.

Разбира се, никоя гейша, нито дори Мамеха, не задържа всичко спечелено за себе си. Част прибира чайната, в която тя е изкарала тези пари, друга, значително по-малка част отива за Сдружението на гейшите, трета — за майстора, който й помага да се облича, и така надолу по веригата, включително до таксата на съответната окия затова, че й води счетоводството и й осигурява ангажименти. Тя задържа за себе си едва малко повече от половината припечелени пари. И все пак това е огромна сума в сравнение с доходите на неизвестна гейша, която с всеки изминал ден затъва все по-дълбоко в бездната.