Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Намирах Саюри за хубаво име, но ми беше странно, че вече не съм Чийо. След церемонията отидохме в друга стая да ядем „червен ориз“ — ориз, смесен с червен боб. Взимах си от ястието, но се чувствах необикновено несигурна и съвсем не като на празник. Съдържателката на чайната ми зададе въпрос и когато я чух да ме нарича „Саюри“, разбрах какво ме притеснява. Сякаш момиченцето на име Чийо, което тичаше босо от езерото към залитащата си къща, вече не съществуваше. Усетих с цялото си същество, че това ново момиче Саюри с искрящото бяло лице и алените устни го е унищожило.

Мамеха бе решила да прекараме ранния следобед в обиколка из Гион, за да ме представи на съдържателките на различни чайни, с които поддържаше връзки. Но не тръгнахме веднага след обяда. Вместо това тя ме отведе в друга стая и ме накара да седна. Гейшата никога, разбира се, не „сяда“ в истинския смисъл на думата, когато е в кимоно — това, което ние наричаме да седнеш, е всъщност позата, която другите биха нарекли коленичене. Така или иначе, след като го направих, тя изкриви лице в гримаса и ме накара да опитам пак. Облеклото ми бе толкова неудобно, че се наложи да опитам няколко пъти, преди да го направя както подобава. Мамеха ми даде малко украшение с формата на кратунка и ми показа как да го нося закачено на пояса си. Смята се, че тъй като е куха и лека, кратунката уравновесява тежестта на тялото и доста тромави чиракуващи гейши в началото на кариерата си са разчитали на това, за да не паднат.

Мамеха разговаря с мен, а сетне, когато бяхме вече готови да тръгнем, ме помоли да й налея чашка чай. Чайникът бе празен, но тя каза да се престоря, че наливам. Искаше да види как пазя ръкава си да не ми пречи, докато го правя. Мислех, че знам какво точно иска да види, и положих максимално старание, но тя остана недоволна.

— Преди всичко чия чашка пълниш?

— Вашата — отвърнах.

— О, за бога, не е нужно да се мъчиш да ми направиш впечатление. Представи си, че съм някой друг. Мъж ли съм или жена?

— Мъж.

— Добре тогава. Напълни ми отново чашката.

Изпълних каквото ми каза и Мамеха едва не си счупи врата да наднича в ръкава ми, от който се подаваше ръката.

— Е, хареса ли ти? — попита тя. — Защото точно това ще се случи, ако държиш ръката си толкова високо.

Опитах отново, като този път държах ръката си по-ниско, но тя се прозя престорено, а после се обърна настрани и ум поведе разговор с въображаема гейша.

— Опитвате се, предполагам, да ми дадете да разбера, че ви отегчавам — казах. — Но как е възможно да отегчаваш някого просто като му наливаш чай?

— Може да не желаеш да надничам в ръкава ти, но това не означава, че трябва да се държиш като монахиня! Мъжът се интересува само от едно нещо. Много скоро ще разбереш за какво ти говоря, повярвай ми. Междувременно можеш да го правиш щастлив, като го караш да мисли, че му е позволено да вижда части от тялото ти, които никой друг не може да види. Ако чиракуваща гейша постъпва като теб — налива, чай като прислужница, — клетият човек ще загуби всякаква надежда. Опитай отново, но преди това ми покажи ръката си.

Вдигнах ръкава на кимоното си над лакътя и я протегнах към нея. Тя я взе и я разгледа отдолу и отгоре.

— Имаш красива ръка и прекрасна кожа. Трябва да си сигурна, че всеки мъж, който седи наблизо, я зърва поне веднъж.

И аз продължих отново и отново да наливам чай, докато Мамеха не остана доволна, че придърпвам ръкава си точно толкова, колкото да покажа ръката си, без да е ясно какво точно правя. Изглеждах смешна, ако си вдигах ръкава до лакътя; хитрината бе да го правя така, сякаш го дръпвам, за да не ми пречи, докато в същото време го вдигам на няколко пръста над китката, за да покажа ръката си от лакътя надолу. Мамеха каза, че най-красивата част на ръката е вътрешната, затова трябва винаги да държа чайника така, че мъжът да вижда по-скоро нея, а не външната.

Накара ме да го направя отново, този път сякаш наливам чашка чай на съдържателната на чайната „Ичирики“. И аз си показах ръката точно по същия начин, но Мамеха направи гримаса.

— Но, за бога, аз съм жена — каза тя. — Защо ми демонстрираш така ръката си? Може би просто се опитваш да ме ядосаш.

— Да ви ядосам ли?

— А какво друго да си мисля? Показваш ми колко млада и красива си, докато аз съм стара и грохнала. Освен ако не демонстрираш грубост…

— Защо да е грубост?

— Защо иначе ще се стараеш толкова да ме накараш да видя вътрешната страна на ръката ти? Със същия успех би могла да ми покажеш ходилото си или бедрото. Ако успея да зърна нещичко тук или там, прекрасно. Но да го демонстрираш така очевидно!