Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

И за да е всичко още по-ужасно, самото кимоно също е тежко и е с дълги развяващи се ръкави. Нямам предвид ръкави, които падат на дипли върху ръцете. Може би сте обърнали внимание, че когато жена в кимоно протяга ръка, платът под ръкава се спуска надолу и образува нещо като джоб. Този своеобразен джоб, който ние наричаме фури, е най-дългата част от кимоното на чиракуващата гейша, и ако момичето не внимава, ръкавът като нищо може да се повлече по пода. А когато танцува, тя със сигурност ще се спъне в ръкавите си, ако не ги преметне няколко пъти около ръката си.

Години по-късно една вечер известен учен от Киотоския университет се напи и каза нещо за облеклото на чиракуващата гейша, което няма да забравя никога.

— Често наричат мандрила от Централна Африка най-ефектният примат. Но според мен чиракуващата гейша в Гион е може би най-ярко оцветеният примат.

Най-сетне настъпи денят, когато Мамеха и аз щяхме да изпълним церемонията и да станем сестри. Изкъпах се рано-рано и прекарах остатъка от сутринта в обличане. Леля ми помогна да дооправя грима и косата си. Восъкът и гримът върху кожата ме караха да изпитвам странното усещане, че лицето ми е загубило чувствителността си — докосвах бузата си, но допирът бе едва осезаем. Направих го толкова пъти, че Леля трябваше да поправи грима ми. После, когато се разглеждах в огледалото, се случи нещо много странно. Знаех, че коленичилото пред тоалетката момиче съм аз, но и непознатата, която ме зяпаше от огледалото, също бях аз. Дори протегнах ръка да я докосна. Беше гримирана великолепно. Устните й бяха като алени цветя върху съвършено бялото лице с лека розовина на бузите. Косата й беше украсена с копринени цветя и оризови класове. Носеше черно официално кимоно със семейния герб на окията „Нитта“. Когато най-сетне си наложих да стана, излязох в коридора и с изненада се взрях в голямото огледало. От ръба на кимоното ми до около бедрата се извиваше избродиран дракон. Гривата му бе изтъкана със сърма в красив червеникав нюанс. Ноктите и зъбите му бяха сребърни, а очите златни — истинско злато. Не можех да сдържа сълзите си и трябваше да вдигна глава към тавана, за да не потекат по бузите ми. Преди да тръгна, взех носната кърпа на председателя и я пъхнах в пояса си за късмет.

Леля ме придружи до дома на Мамеха, където аз й изкачах благодарността си и се заклех да я уважавам и почитам. После трите отидохме в храма „Гион“. Там Мамеха и аз плеснахме с ръце и обявихме пред боговете, че скоро ще бъдем свързани като сестри. Аз им отправих молба да ме закрилят през годините напред, а сетне затворих очи и им благодарих, че са уважили желанието ми да стана гейша, за което ги бях помолила преди три години и половина.

Церемонията трябваше да се състои в чайната „Ичирики“, която със сигурност е най-известната чайна в цяла Япония. И има историческо значение, защото в началото на XV век в нея се е крил един известен самурай. Вероятно сте чували историята за четирийсет и седемте ронини, които отмъстили за смъртта на своя господар, а после си направили сепуку. Та тъкмо техният водач се крил в чайната „Ичирики“, докато планирал отмъщението. С изключение на семплия вход повечето от първокласните чайни в Гион са невидими от улицата, но „Ичирики“ се откроява като ябълка на дърво. Намира се на видно място на един ъгъл на булевард Шиджо и е опасана от гладък зид с цвят на зарзала и с керемиден покрив. „Ичирики“ ми се струваше като дворец.

Там към нас се присъединиха две от по-малките сестри на Мамеха и Майка. Когато всички се събраха във външната градина, една прислужница ни поведе през главния вход по виещ се коридор към стаичка с татами в дъното. Никога дотогава не бях попадала в такава изискана обстановка. Всяко дръвце блестеше, всяка стена бе съвършено гладка. Усетих сладкия сух аромат на курояки, вид парфюм, който се прави от овъглено и стрито на мек сив прах дърво. Той е много старомоден и дори Мамеха, която беше възможно най-традиционната гейша, предпочиташе нещо по-европейско. Но в „Ичирики“ все още се усещаше ароматът на курояки, който поколения гейши бяха използвали. Аз и сега си имам от него. Пазя си го в дървен мускал и когато го мириша, отново се връщам там.

Церемонията, на която присъстваше съдържателката на „Ичирики“, продължи около десет минути. Прислужница внесе поднос с няколко чашки саке и двете с Мамеха пихме заедно. Отпих три глътки от една и й я подадох, за да отпие и тя три пъти. Направихме това с три различни чашки и всичко приключи. От този момент нататък аз вече не бях Чийо, а начинаещата гейша Саюри. През първия месец ой чиракуването си младата гейша е известна като „начинаеща“ и не може да изпълнява танци или да забавлява в чайни сама без своята по-голяма сестра. С една дума, не прави почти нищо, освен да наблюдава и да се учи. Колкото до името ми Саюри, Мамеха бе обсъждала дълго с астролога си, докато го избере. Звученето на името не е всичко, много важно е и значението на йероглифите, от които се състои, а също така и броят на чертите, с които те са изписани — той може да е щастлив, но и нещастен. Новото ми име идеше от „са“ със значение „заедно“, „ю“ от зодиакалния знак на Петела и „ри“ — „разум“. За нещастие всички комбинации, включващи елемент от името на Мамеха, бяха обявени от астролога за неблагоприятни.