Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Мамеха отново се скри зад ъгъла и когато се върна, този път очите й бяха сведени надолу и тя вървеше някак особено замечтано. А когато ме наближи, очите й само за миг се откъснаха от земята, за да срещнат моите, и мигом отново се отпуснаха надолу. Трябва да кажа, че усетих електрически шок. Ако бях мъж, щях да си помисля, че за части от секундата тя се е поддала на силни чувства, които се мъчи да скрие.

— Щом мога да изразявам подобни неща с обикновени очи като моите, помисли колко много повече можеш да кажеш ти с твоите. Не бих се удивила, ако си в състояние да накараш някой мъж да припадне направо тук, на улицата.

— О, Мамеха сан! Ако имах силата да накарам мъж да припадне, със сигурност щях вече да го знам.

— Удивена съм, че не го знаеш. Нека тогава се договорим, че ще си готова за своя дебют веднага щом успееш да отклониш мъж от пътя му само като му хвърлиш бегъл поглед.

Така изгарях от нетърпение да стана чиракуваща гейша, че дори ако Мамеха ме накараше да сваля с поглед дърво, сигурна съм, че щях да опитам. Попитах я ще бъде ли толкова добра да върви до мен, докато опитам с няколко мъже, и тя прие с радост. Първата среща беше с толкова стар мъж изглеждаше като пълно с кокали кимоно. Крачеше бавно по улицата, като се подпираше на бастун, а очилата му бяха толкова замазани, че не бих се учудила, ако се блъснеше в някоя къща. Изобщо не ме забеляза, затова поехме към булевард Шиджо. Скоро съзрях двама бизнесмени в европейски костюми, но и с тях щастието не ми се усмихна. Мисля, че познаха Мамеха или просто решиха, че е по-красива от мен, но не свалиха очи от нея.

Бях на път да се откажа, когато забелязах момче за поръчки на около двайсет години, понесло табла, отрупана с кутии от обяд. В онези дни много ресторанти из Гион приемаха поръчки и следобед изпращаха някое момче да прибере празните кутии и прибори. Обикновено кутиите се пренасяха в нещо като кош, който или се носеше на ръка, или се прикрепяше към велосипед. Нямам представа защо този млад мъж използваше табла. Но, така или иначе, беше на няколко пресечки от нас и вървеше насам. Видях, че Мамеха гледа право в него, а после каза:

— Накарай го да изпусне подноса.

Преди да разбера дали се шегува, тя сви по странична улица и изчезна.

Не мисля, че момиче на четиринайсет — или жена на каквато и да е възраст — може да накара млад мъж да изтърве нещо само като го гледа по-особено. Такива неща се случват, предполагам, само във филмите и в романите. Щях да се откажа, преди изобщо да съм се опитала да го направя, ако не бях забелязала две подробности. Първо, младият мъж вече ме гледаше като гладна котка мишка и второ, повечето от улиците в Гион нямаха бордюри, но тази правеше изключение и момчето вървеше съвсем близо до него. Ако успеех да го избутам така, че той да понечи да се качи на тротоара и да се спъне в бордюра, може би щеше да изтърве подноса. Започнах своя експеримент, като най-напред държах очите си забити в земята право пред себе си, а после се опитах да повторя онова, което само преди минути бе направила Мамеха. Оставих очите ми да се вдигнат, докато не срещнаха за миг очите на младия мъж, а после моментално ги сведох надолу. След няколко крачки отново направих същото. Този път обаче той ме зяпаше толкова настойчиво, че сигурно беше забравил за подноса в ръцете си, а да не говорим за бордюра до краката си. Когато бяхме вече съвсем близо един до друг, аз промених едва забележимо посоката си, за да започна да го притискам леко към тротоара. Така той нямаше да може да се размине с мен, без да се качи на него. И тогава го погледнах право в очите. Понечи да ми направи път и точно както се надявах, краката му се заплетоха в бордюра, той падна на една страна, а кутиите се разпиляха по тротоара. Не можах да се сдържа да не избухна в смях. Щастлива съм да кажа, че и младият мъж се разсмя. Помогнах му да си събере кутиите и му подарих лека усмивка. Той ми се поклони по-ниско от всеки друг мъж досега и сетне продължи по пътя си.

След минута се срещнах с Мамеха. Тя беше видяла всичко.

— Мисля, че вече си готова повече от всякога — каза тя. И ме поведе през централния булевард към дома на Вадза сан, нейния астролог.

Там тя го накара да потърси благоприятните дати за всевъзможните събития, които щяха да доведат до дебюта ми — посещението в храма, за да обявя пред боговете намеренията си, деня, когато за първи път ще се появя с прическа на гейша, датата на церемонията, която щеше да направи нас с Мамеха сестри.