Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Цялата нощ не мигнах. Онова, за което тъй дълго бях мечтала, най-сетне бе на път да се осъществи и, о, как ми се свиваше стомахът! При мисълта да облека прекрасните дрехи, които обожавах, и да се появя в стая, пълна с мъже, дланите ми се изпотяваха. Всеки път, щом си го помислях, изпитвах приятно вълнение. Представях си, че съм в чайна и отварям плъзгащата се врата на стая с татами. Мъжете обръщат глави и ме поглеждат и, разбира се, сред тях виждам председателя. Понякога си го представях сам в стаята, облечен не в европейски делови костюм, а в японски дрехи, каквито толкова много мъже носят вечер, за да се отпуснат след тежкия ден. В пръстите си, гладки като плавей, държи чашка за саке, която повече от всичко на света желаех да напълня, и аз усещам върху себе си очите му, докато наистина я пълня.

Може и да бях едва на четиринайсет, но ми се струваше, че вече съм живяла два живота. Новият току-що започваше, макар старият да бе свършил преди време. Бяха минали няколко години, откакто научих тъжните вести за семейството си, и удивителното бе, как пейзажът на съзнанието ми се би променил удивително. Всички знаем, че една зимна картина, когато дърветата са загърнати с дебели снежни шалове, е съвършено неузнаваема на пролет. Но никога не си бях помисляла, че подобно нещо е възможно да се случи и със самите нас. Когато за пръв път чух за случилото се със семейството ми, бях сякаш покрита със снежно одеяло. Но с времето ужасяващата студенина се бе стопила, за да разбули пейзаж, какъвто преди не бях виждала и в мечтите си. Не знам дали ме разбирате, но в навечерието на моя дебют съзнанието ми бе като градина, в която цветята едва започваха да покълват, тъй че не беше възможно да се каже как ще изглежда всичко в бъдеще. Преливах от вълнение, а в тази въображаема градина, точно в средата й, се възвисяваше статуя. Беше образът на гейшата, която исках да стана.

Чувала съм да казват, че седмицата, през която момичето се готви за своя дебют на чиракуваща гейша, е като периода, през който гъсеницата се превръща в пеперуда. Очарователна идея, но да ме убиеш, не мога да разбера защо някому е хрумнало подобно нещо. Гъсеницата просто си свива пашкула и после дреме известно време, а за мен това със сигурност бе най-изтощителната седмица в живота ми. Най-напред косата ми трябваше да бъде направена на прическа, каквато носят чиракуващите гейши, тоест в стил „разцепена праскова“, за което вече споменах. В ония дни в Гион имаше много майстори на прически, а този на Мамеха работеше в ужасно претъпкано помещение над ресторант за специалитети от змиорка. Докато ми дойде редът, трябваше да чакам близо два часа в компанията на шест-седем гейши, насядали на колене навред, дори на стълбищната площадка. И със съжаление трябва да кажа, че миризмата на мръсни коси бе съкрушителна. Сложната и пищна прическа, която гейшите носеха по онова време, изискваше толкова усилия и разходи, че никой не ходеше да си прави косата повече от веднъж седмично, но към края дори парфюмите не помагаха особено.

Когато най-сетне редът ми дойде, първото нещо, което майсторът направи, бе да ме сложи пред голяма кухненска мивка в такава поза, че се зачудих дали не се кани да ми отсече главата. После изля ведро топла вода на косата ми и започна да ме жули със сапун. Всъщност „жули“ не е достатъчно силна дума, защото онова, което правеше с пръстите си по кожата на главата ми, наподобява по-скоро прекопаване на нива с мотика. Сега вече разбирам ясно защо. Пърхотът е голям проблем сред гейшите, а малко неща са по-отблъскващи от пърхота. Майсторът може и да имаше неоспорими основания, но след малко усетих кожата си така възпалена, че едва не заплаках от болка. Накрая той ми каза:

— Плачи, ако ти се плаче. Защо, мислиш, съм те сложил над мивка!

Предполагам, че това му бе представата за остроумна шега, защото се разсмя гръмко.

След като му омръзна да дере с пръсти главата ми, той ме настани на рогозките и ме задърпа с дървен гребен, докато вратът ми не се схвана. В крайна сметка остана доволен че косата ми не е сплъстена, и втри в нея масло от камелия което й придаде красив блясък. Започвах да се успокоявам, че най-страшното е минало, но майсторът извади парче восък. Трябва да ви кажа, че въпреки маслото от камелия и горещата ютия, с която разтопяваше восъка, косата и восъкът са съвършено несъвместими. Това до голяма степен доказва колко цивилизовани сме ние хората, щом е възможно едно момиче да седне доброволно и да позволи на голям човек да й маже косата с восък, без при това да не прави нищо, а само да скимти тихичко. Опитате ли подобно нещо с куче, то ще ви изпохапе жестоко.