Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Открих, че повечето ни поздрави спадат към два прости вида. Когато се разминавахме с млади гейши, те обикновено забавяха крачка или дори спираха, за да се поклонят ниско на Мамеха, на което тя отвръщаше с мила дума или леко кимване. Сетне гейшата ме поглеждаше пообъркана и ми се покланяше неуверено, а в ответ аз се покланях малко по-ниско — бях по-младша от всяка срещната. Но когато минавахме край жена на средна възраст или по-стара, Мамеха почти винаги се покланяше първа. Жената отвръщаше с любезен поклон, но не толкова нисък като на Мамеха, а после преди да ми кимне леко, ме оглеждаше от горе до долу. Винаги отвръщах на тези кимвания с възможно най-ниския поклон, без обаче да спирам да вървя.

Тогава и разказах на Мамеха за Пити и месеци наред след това се надявах да каже, че е дошло времето и за моя собствен дебют. Но мина пролетта, а после и лятото без дума за това. За разлика от интересния живот на Пити аз имах само уроците и домакинската работа, както и петнайсетте-двайсетте минути, които няколко пъти седмично ми отделяше Мамеха. Понякога седях в дома й и тя ме учеше неща, които трябваше да знам, но по-често ме обличаше в някое от кимоната си и ме развеждаше из Гион, докато си вършеше работа или се отбиваше при гадателя или при перукера. Дори да валеше и тя да нямаше належаща работа, двете излизахме с лакирани чадъри и ходехме от магазин на магазин, за да проверим кога ще пристигне от Италия новата доставка на парфюми или дали някое нейно кимоно е поправено, макар до уреченото време да оставаше още седмица.

Отначало мислех, че Мамеха ме взима със себе си, за да ме научи как например да държа тялото си — защото постоянно ме удряше леко по гърба със сгънатото си ветрило, за да се изправя — или как да се държа с хората. Мамеха като че ли познаваше всички и винаги смяташе за необходимо да се усмихне или да каже нещо мило дори на най-нисшите по ранг гейши, защото разбираше прекрасно, че дължи високото си положение в обществото на тяхната почит и възхита. Но един ден, когато тъкмо излизахме от книжарница, изведнъж проумях какво всъщност прави тя. Не че й се налагаше или че й беше интересно да се отбие в книжарницата, при перукера или в магазина за канцеларски материали. Всичко това изобщо не бе важно за нея, а и можеше да изпрати прислужниците си, вместо да ходи сама. Тя го правеше само за да видят всички в Гион, че се разхождаме заедно. И отлагаше дебюта ми, за да даде време на хората да ме забележат.

Един слънчев октомврийски следобед излязохме от дома й, тръгнахме по брега на Ширакава и наблюдавахме как листата на вишните се ронят и падат във водата. Имаше много хора, излезли да се насладят на същата гледка, и всички, както можеше и да се предполага поздравяваха Мамеха. И почти във всички случаи поздравяваха и мен.

— Ставаш все по-известна, не мислиш ли? — каза тя.

— Мисля, че повечето хора са готови да поздравят и овца, стига да крачи редом до Мамеха сан.

— Особено овца. Би било толкова необикновено. Но истина е, че чух твърде много хора да разпитват за момичето с прекрасните сиви очи. Не знаят името ти, но това е без значение. Защото все едно няма да си още дълго Чийо.

— Да не би Мамеха сан да иска да каже, че…

— Искам да кажа, че разговарях с Вадза сан — това бе нейният астролог — и той предложи третия ден на ноември като подходящо време за дебюта ти.

Мамеха спря да ме погледне. Стоях неподвижно като дърво, а очите ми се разшириха и заприличаха на оризови бисквити. Не заплаках, нито заплесках с ръце, но бях толкова доволна, че не можех да изрека нито дума. Накрая се поклоних на Мамеха и й благодарих.

— Ще станеш отлична гейша — каза тя. — Но ще си още по-добра, ако се позамислиш как да се научиш да се изразяваш с очите си.

— Никога не съм си давала сметка, че изобщо изразявам нещо с тях.

— Те са най-изразителната част от женското тяло, особено в твоя случай. Стой тук за момент и аз ще ти покажа.

Мамеха сви зад ъгъла и ме остави сама в тихата уличка. След миг се появи и мина край мен, а очите й бяха извърнати на една страна. Имах усещането, че се бои какво ли би се случило, ако погледне към мен.

— Е, ако беше мъж, какво щеше да си помислиш? — попита тя.

— Стори ми се, че отбягвате да погледнете към мен.

— Именно. Момиче с поразителен профил никога не би изпратило с очи погрешно послание на един мъж. Но мъжете ще забележат очите ти и ще си въобразят, че им внушаваш нещо, дори когато на теб това и през ум не ти минава. А сега гледай пак.