Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Благодарение на Хацумомо обаче уроците ми започнаха много зле. Учех при учителка на около петдесетте, която между си наричахме госпожа Трътка, защото кожата й се набираше на врата, така че образуваше нещо като малка трътка под брадичката. И тя като всички в Гион мразеше Хацумомо, която пък прекрасно съзнаваше това. И какво мислите направи? Отишла при нея — знам, защото самата госпожа Трътка ми го каза няколко години по-късно — и й казала:

— Госпожо, мога ли да се възползвам от добрината ви и да ви помоля за една услуга? Наблюдавам една от вашите възпитанички, която ми се струва много талантливо момиче. Бих ви била безкрайно признателна, ако ми кажете какво мислите за нея. Името й е Чийо и аз много я обичам. Ще съм ми задължена до гроб, ако я ощастливите с вашата специална помощ.

Не е трябвало да продължава, защото госпожа Трътка оправда очакванията й и ме удостои с цялата си „специална помощ“. Наистина не танцувах лошо, но Трътката веднага започна да ме използва за пример как точно не бива да се танцува. Спомням си веднъж, когато ни показа едно движение — вдигаш плавно ръка пред тялото, изнасяш единия крак и тупваш с него по пода. От нас се очакваше да повторим движението в синхрон, но тъй като бяхме начинаещи, тупването с крак прозвуча твърде нестройно. Мога да ви уверя, че не бях по-лоша от другите, но госпожата дойде, застана пред мен, като при това малката трътка на шията й затрепери, удари няколко пъти сгъваемото ветрило о бедрата си, а после замахна и го стовари върху лицето ми.

— Тук не тупаме с крак, когато ни скимне — изкрещя тя. — И не си мърдаме брадичката.

При танц в стила на школата „Иноуе“ лицето трябва да е намръщено безизразно като маските в театър Но. Ала да ме упреква, че си мърдам брадичката, когато нейната трепереше от гняв… бях готова да ревна, защото ме удари, но останалите момичета избухнаха в смях. Госпожа Трътка ме обвини и за това и за наказание ме изпъди от стаята.

Не знам какво щеше да излезе от мен под тези специални рижи, ако в крайна сметка Мамеха не беше отишла да поговори с нея и да й помогне да осъзнае какво всъщност се случило. Госпожа Трътка може да беше мразила Хацумомо преди това, но съм сигурна, че я намрази още повече, след като разбра как я е подвела. Щастлива съм да кажа, че се чувстваше така ужасно заради несправедливото си отношение към мен, че скоро станах една от любимите й ученички.

Не твърдя, че имах какъвто и да било вроден талант — за танц или за друго, но със сигурност и аз като останалите бях решена да работя всеотдайно, докато постигна целта си. Откакто през онзи пролетен ден срещнах председателя на улицата, жадувах единствено за възможността да стана гейша и да намеря място за себе си в този свят. А след като Мамеха ми бе предоставила тази възможност, имах намерение да се възползвам от нея по най-добрия начин. Но с всичките тези уроци и домакинска работа, към което се прибавяха и огромните ми надежди, след шест месеца обучение се почувствах съвършено съкрушена. После взех да откривам малки трикове и нещата тръгнаха по-гладко. Измислих например начин да се упражнявам на шамисен, докато препусках да изпълнявам поръчки. Ето как го правех: упражнявах наум някоя мелодия, представяйки си отчетливо как лявата ми ръка трябва да се движи по грифа и как трябва да плъзгам плектъра по струните. Така че, когато наистина слагах инструмента в скута си, можех понякога да изпълня песен доста прилично, макар преди това да съм се опитвала да я изсвиря само веднъж. Някои хора мислеха, че съм я научила, без изобщо да съм се упражнявала, но истината бе, че го правех безброй пъти, докато сновях по уличките на Гион.

Използвах всевъзможни трикове, за да науча баладите и другите стилове песни, преподавани в училището. Още от малка винаги съм можела да помня веднъж чутата мелодия поне до следващия ден. Не мога да обясня защо, някаква способност на паметта ми може би. Така че преди лягане си записвах на листче думите, а щом се събудех, още докато мозъкът ми бе свеж, прочитах листчето, преди дори да съм се размърдала в постелята. Обикновено това ми бе достатъчно, но с музиката беше по-трудно и използвах друг трик откривах образи, които да ми напомнят тоновете. Например откъснало се от дървото клонче можеше да ми внуши мисълта за звуците на барабан; поток, леещ се над скала, ми напомняше за дръпването на струна на шамисен, така че него да се изтръгне пронизителен звук и аз рисувах във въображението си мелодията като разходка сред природата.