Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Мамеха бе със сигурност една от онези най-велики гейши. Всъщност, както по-късно научих, тя бе една от двете или трите най-известни гейши в цяла Япония. Може и да сте чували за известната гейша Мамецуки, която малко преди Първата световна война имала роман с министър-председателя и връзката им предизвикала скандал. Та тя бе по-голямата сестра на Мамеха — затова и двете имат „Маме“ в името си. Обичайно е една млада гейша да образува името си от това на по-голямата си сестра.

Дори само фактът, че Мамецуки е била нейна по-голяма сестра, вече бил достатъчна гаранция за успешната кариера на Мамеха. В началото на двайсетте години Японското туристическо бюро започнало първата си международна рекламна кампания. Плакатите показвали очарователна снимка на пагодата в храма „Тоджи“ в югоизточната част на Киото с цъфнали вишни от едната страна и прелестна чиракуваща гейша от другата, която изглеждала много свенлива, грациозна и изумително деликатна. Чиракуващата гейша била Мамеха.

Малко е да кажа, че Мамеха станала известна. Плакатът бил изложен в големите градове по цял свят и гласял: „Елате и посетете Страната на изгряващото слънце“, при това на всевъзможни чужди езици — не само на английски, а и на немски, френски, руски и… о, и на други езици, за които дори не съм чувала. Тогава Мамеха била едва шестнайсетгодишна, но изведнъж започнали да я викат да посреща всеки държавен глава, пристигнал на посещение в Япония, да посреща всеки аристократ от Англия или Германия и всеки милионер от САЩ. Тя сервирала саке на големия немски писател Томас Ман, който след това с помощта на преводач й разказал дълга и скучна история и това продължило почти час. Тя пълнела чашките със саке и на Чарли Чаплин, и на Сун Ятсен, а по-късно и на Ърнест Хемингуей, който се напил ужасно и казал, че красивите алени устни върху бялото й лице му внушават мисълта за капки кръв върху снега. От онези години насетне Мамеха ставала все по-известна, като изнесла множество широко рекламирани представления по класически танц в театър „Кабукидза“ в Токио, на които обикновено присъствал министър-председателят и много други светила.

Когато Мамеха обяви намерението си да ме вземе за своя по-малка сестра, не знаех всички тези подробности за нея и, слава богу. Иначе сигурно щях да съм толкова уплашена, че в нейно присъствие само да треперя.

Същия този ден Мамеха беше много любезна да ме накара да седна и да ми обясни повечето от това, което ви разказах. Когато накрая остана доволна, че съм разбрала, каза:

— След дебюта си и чак докато навършиш осемнайсет години, ще си чиракуваща гейша. След това, ако искаш да си върнеш дълговете, ще ти трябва данна. Много сериозен данна. Задачата ми е дотогава да те направя известна на всички и Гион. От теб зависи обаче да работиш упорито, за да станеш съвършена танцьорка. Ако до шестнайсетата си година не достигнеш поне пето ниво, няма да мога да ти помогна с нищо и госпожа Нитта ще има удоволствието да спечели облога си с мен.

— Но, Мамеха сан, не разбирам какво общо има танцът.

— Всичко — отвърна тя. — Погледни и виж най-преуспяващите гейши в Гион — всяка от тях е танцьорка.

Танцът е най-почитаното от изкуствата на гейшите. Само най-изтъкнатите и красиви от тях биват насърчавани да се усъвършенстват в него и нищо освен навярно чайната церемония не може да се сравнява с богатството на тази традиция. Школата по танци „Иноуе“, в която се обучаваха гейшите от Гион, води началото си от театър Но. И тъй като това е много древно изкуство и винаги е било покровителствано от императорския двор, танцьорките в Гион смятаха изкуството си за по-висше от школата по танци в района Понточо отвъд реката, водеща началото си от театър Кабуки. Сега съм голяма почитателка на театър Кабуки и съм безкрайно щастлива, че повечето от най-известните актьори на този век са мои приятели. Но Кабуки е сравнително младо изкуство — театърът се появява едва през XV век. При това винаги е служел за развлечение на обикновените хора и никога не е бил покровителстван от императорския двор. С една дума, танцът в Понточо и този на школата „Иноуе“ в Гион не подлежат на сравнение.

Всички чиракуващи гейши следва да изучават танци, но както казах, само най-обещаващите и красивите от тях биват насърчавани да се усъвършенстват и да продължат да учат, за да станат истински танцьорки, а не изпълнителки ни шамисен или певици. За беда, причината Пити с нейното меко и кръгло лице да прекарва толкова много от времето си да се упражнява на шамисен бе, че тя не бе избрана за танцьорка. Колкото до мен, не бях изключително красива, подобно на Хацумомо танцът да е единственият ми избор, Струваше ми се, че ще стана танцьорка, стига само да покажа на учителите си, че съм готова да се старая с всички сили и да работя толкова, колкото е необходимо.