Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Един ден след около три седмици от пристигането ми в тази окия се качих по-късно от обикновеното да оправя стаята на Хацумомо. Умирах от страх от тази жена, макар почти да не я виждах, защото беше много заета. Безпокоях се какво ли би станало, ако ме свареше сама, затова винаги се стараех да чистя стаята й веднага щом отидеше на уроците си по танци. За беда, същата сутрин Леля ме отрупа с работа почти до обяд.

Стаята на Хацумомо беше най-голямата в нашата окия, по-голяма от цялата ни къща в Йороидо. Не можех да разбера защо трябва да е толкова по-голяма от останалите, докато веднъж една от по-старите прислужници не ми обясни, че макар в момента Хацумомо да била единствената гейша тук, в миналото имало три-четири и всички спели заедно в стаята. Хацумомо може и да живееше сама, но наистина разхвърляше за четирима. Когато през онзи ден се качих в стаята й, освен вечните списания, разпилени навред, и четките, нахвърляни по рогозките на пода, заварих и огризка от ябълка, както и празна бутилка от уиски под масичката. Прозорецът бе отворен и навярно вятърът бе съборил дървената рамка, на която тя бе закачила кимоното си предната вечер. Или пък тя я беше съборила, залитайки пияна към постелята, и не си бе направила труда да я изправи. Обикновено Леля би трябвало вече да е прибрала кимоното, защото в нашата окия тя се грижеше за дрехите, но, кой знае защо, не го бе сторила. Тъкмо изправях рамката, и вратата неочаквано се плъзна встрани. Извърнах се и видях в рамката й Хацумомо.

— Ооо, това си ти? — изрече тя. — Стори ми се, че чувам малка мишка или нещо такова. Виждам, че ми оправяш стаята! Ти ли си тая, която постоянно ми пренареждаш бурканчетата с грим? И защо упорстваш да го правиш?

— Много съжалявам, госпожо. Само ги вдигам, за да забърша праха под тях.

— Но ако ги пипаш, те ще завонят като теб. И тогава мъжете ще ме питат: „Хацумомо сан, защо вониш на просто момиче от рибарско село?“ Сигурна съм, че разбираш това, нали? Но за по-сигурно хайде да го повториш. Защо не искам да пипаш гримовете ми?

Не можех да си наложа да го кажа. Но в крайна сметка отвърнах:

— Защото ще завонят като мен.

— Чудесно! И какво ще кажат мъжете?

— Ще кажат: „О, Хацумомо сан, защо вониш на просто момиче от рибарско село?“

— Хм… има нещо в тона ти, което не ми харесва. Но мисля, че ще го преглътна. Не мога да разбера защо вие, момичетата от рибарските села, миришете толкова лошо. Преди няколко дни грозната ти сестра дойде да те търси и от нея лъхаше същата смрад.

Дотогава стоях, отпуснала очи към пода, но щом чух това, погледнах Хацумомо право в очите, за да разбера дали говори истината.

— Изглеждаш безкрайно изненадана! — рече тя. — Не споменах ли, че е идвала тук? Искаше да ти предам къде живее. Навярно желае да я намериш, та двете да избягате заедно.

— Хацумомо сан…

— Искаш да ти кажа къде е, нали? Е, трябва обаче да си заслужиш тази информация. Като измисля как, ще ти съобщя. А сега се махай.

Не смеех да не се подчиня, но точно преди да напусна стаята, спрях, защото си помислих, че може би бих могла да и склоня да говори.

— Хацумомо сан, знам, че не ме обичате — казах. — Ако бихте били така добра да ми кажете онова, което искам да науча, обещавам ви никога повече да не ви безпокоя.

Видимо много доволна от това, Хацумомо се приближи към мен, сияеща от щастие. Честно казано, не съм виждала по-потресаваща жена. Мъжете по улиците понякога спираха и вадеха цигарите от устата си, зяпнали в нея. Помислих, че се кани да ми го пошушне на ухото, но след като постоя над мен усмихната, тя издърпа ръката си и ме зашлеви.

— Казах ти да излезеш от стаята ми, нали?

Бях толкова слисана, че не знаех как да реагирам. Но сигурно бях излязла залитайки, защото следващото нещо, което проумях, бе, че лежа на дървения под в коридора с ръце на лицето. След миг Майка отвори плъзгащата се врата на стаята си.

— Хацумомо! — изкрещя тя и дойде да ми помогне да се изправя. — Какво си направила на Чийо?

— Тя разправяше, че иска да избяга, госпожо. Реших, че ще е най-добре да я шляпна вместо вас. Мислех, че може би сте прекалено заета, за да го сторите сама.

Майка извика прислужница и й заръча да донесе няколко стръкчета свеж джинджифил, а после ме вкара в стаята си и ми нареди да седна на масичката и да изчакам, докато свърши да говори по телефона. Единственият телефон, от който можеше да се звъни извън Гион, висеше на стената в стаята и никой освен нея не можеше да го използва. Майка бе оставила слушалката отстрани на полицата и когато отново я грабна, така я стисна с дебелите си къси пръсти, та помислих, че по пода ще покапят капки.