Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Сега ме чуй, момиченце — каза тя, когато останахме са ми. — Все още дори не искам да узная името ти. Последното момиче, което дойде, не се хареса на Майка и Баба и остана само месец. Твърде стара съм, за да запомням нови имена, преди двете да решат, че ще те задържат.

— А какво ще стане, ако не пожелаят да ме задържат? — попитах.

— По-добре ще е за теб, ако те задържат.

— Мога ли да попитам, госпожо… какво е това място тук?

— Това е окия — отвърна тя. — Тук живеят гейши. Ако работиш много усърдно и ти ще станеш гейша. Но едва ли ще успееш да се закрепиш до следващата седмица, ако не слушаш какво точно ти казвам, защото само след минута Майка и Баба ще слязат да те огледат. И е по-добре да харесат онова, което виждат. Твоята задача е да се покланяш колкото се може по-ниско. И не ги гледай в очите. По-старата, тази, на която викаме Баба, не е харесала никого в живота си, тъй че не се притеснявай от думите й. Ако те попита нещо, дори не й отговаряй, за бога. Аз ще отговарям вместо теб. Трябва да направиш добро впечатление на Майка. Тя не е лош човек, но се интересува от едно-единствено нещо.

Нямах възможност да разбера какво е това единствено нещо, защото чух скърцане откъм главния вход и скоро двете жени изплуваха бавно и тържествено в прохода. Не смеех да ги погледна. Но онова, което успях да видя с крайчеца на окото си, ме накара да си представя два красиви вързопа от коприна, носещи се по течението на река. След миг те вече доплаваха по коридора пред мен, където се отпуснаха на колене, като пригладиха кимоната под коленете си.

— Умеко сан! — извика Леля. Така се казваше готвачката. — Донеси чай на Баба.

— Не искам чай — отсече сърдито старицата.

— Но, Бабо — обади се скърцащ глас, който според мен беше на Майка. — Не е нужно да го пиеш. Леля просто се старае да се чувстваш добре.

— Не мога да се чувствам добре с тия мои кокали — измърмори старата.

Чух, че си пое дъх да добави още нещо, но Леля я прекъсна:

— Това е новото момиче, Майко. — И ме побутна, което приех за сигнал да се поклоня.

Паднах на колене и се поклоних толкова ниско, че ме блъсна миризмата на плесен, идваща изпод каменната основа на къщата. После пак чух гласа на Майка:

— Стани и ела по-близо. Искам да те огледам.

Имах чувството, че щом се приближа, ще ми каже още нещо, но вместо това тя извади от широкия пояс на кимоното си лула с метална чашка и дълъг бамбуков мундщук. Сложи лулата до себе си на пода, след това извади от ръкава си копринена торбичка и измъкна от нея щипка тютюн. Натъпка тютюна в лулата с малкия си пръст, кафеникаво-оранжев като печен картоф. После захапа лулата и я запали с клечка кибрит от метална кутийка.

И тогава за пръв път ме огледа отблизо. Старицата до нея въздъхна. Усещах, че съм в състояние да погледна Майка право в лицето, но ми се струваше, че от него се вдига пушек като пара от пукнатина в земята. Бях толкова любопитна да я зърна, че очите ми заживяха свой собствен живот и започнаха да се мятат насам-натам. Колкото повече виждах, толкова по-очарована бях. Кимоното й беше жълто, с обсипани с красиви зелени и оранжеви листа върбови клонки. Бе от копринен тюл, нежен като паяжина. И широкият пояс, обито, ме потресе неимоверно. И то беше от красив копринен тюл, но по-плътно наглед, в керемидено и кафяво, с втъкани златни нишки. Колкото повече гледах одеянието й, толкова повече забравях, че стоя на пръстения коридор или че се притеснявам какво е станало със сестра ми — и с баща ми и майка ми — и какво ще стане с мен самата. Всеки детайл от кимоното на тази жена бе достатъчен да ме опияни. Но после изпитах жесток шок, защото над яката на елегантното кимоно имаше лице, което така не съответстваше на дрехата, че сякаш галех котка и изведнъж виждах, че е с глава на булдог. Беше ужасно грозна жена, макар и по-млада от Леля, което не бях очаквала. Оказа се, че Майка е всъщност по-малката сестра на Леля, въпреки че двете се обръщаха една към друга с „Майко“ и „Лельо“ като всички в тази окия. В действителност не бяха родни сестри както ние със Сацу. Не бяха родени в едно семейство, а Баба бе осиновила и двете.

Бях зашеметена и хиляди мисли се блъскаха в главата ми, докато най-накрая направих това, което Леля ме бе предупредила да не правя. Погледнах Майка право в очите. И тогава тя извади лулата от устата си, при което челюстта й увисна като капак на капандура. И макар да знаех, че на всяка цена трябва отново да погледна надолу, не успях, защото особените й очи така ме изумиха с грозотата си, че не можех да сторя нищо, освен да стоя и да ги зяпам. Вместо чисто и бистро, бялото на очите й бе отвратително жълто и изведнъж си представих тоалетна, в която някой току-що е уринирал. Бяха обрамчени от червени като сурово месо клепачи, в които се бе насъбрала мътна влага, а кожата наоколо им висеше.