Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Добре — отвърна Нобу. — Пък и в такава приятна вечер…

— О, Нобу сан, не говорете така. Бих предпочела думите: „Щом съм срещнал случайно стара приятелка, която отдавна не съм виждал, най-доброто е да ида и да се поразходя с нея.“

— Ще повървя с теб. Можеш да си мислиш каквото си щеш за причините да го направя.

Кимнах леко в знак на съгласие и двамата тръгнахме по посока на парка Маруяма.

— Ако Нобу сан иска да ме накара да повярвам, че не ми е сърдит, трябва да се отнася по-дружелюбно, а не като пантера, която месеци наред са държали без храна. Нищо чудно, че клетата Такадзуру е толкова уплашена от вас…

— Значи тя ти е казала, така ли? Е, ако това момиче не ме дразнеше толкова…

— Щом не я харесвате, защо тогава винаги я викате при всяко свое посещение в Гион?

— Никога не съм заръчвал да я викат. Нито веднъж дори. По-голямата й сестра е тази, която постоянно ми я натрапва. Много лошо направи, че ми напомни за нея. Сега ще се възползваш от това, че ме срещна случайно, и ще ме накараш да се засрамя и да я харесам!

— Всъщност, Нобу сан, срещата ни не е „случайна“. Седмици наред минавах оттук с едничката цел да ви открия.

Това, изглежда, го накара да се замисли, защото известно време вървяхме мълчаливо. Накрая той каза:

— Не би трябвало да се изненадвам. Ти си най-големият конспиратор, когото познавам.

— Нобу сан! Какво можех да направя? Мислех, че сте изчезнали завинаги. Сигурно никога нямаше да разбера как да ви открия, ако Такадзуру не бе дошла обляна в сълзи да ми разкаже колко лошо сте се отнасяли с нея.

— Е, допускам, че може и да не съм бил много любезен. Но тя не е умна като теб, нито толкова хубава. Права си, ако си мислила, че съм ти сърдит.

— Мога ли да попитам какво съм направила, за да разсърдя толкова своя стар приятел?

Нобу спря и се обърна към мен, а в очите му имаше дълбока тъга. В душата ми се надигна нежност, каквато съм изпитвала към много малко мъже в живота си. Мислех си колко ми е липсвал и колко дълбоко съм го огорчила. Но макар да ме е срам да си призная, нежността в душата ми бе обагрена от съжаление.

— След като положих огромни усилия, най-накрая успях да разкрия кой е твоят данна.

— Ако Нобу сан ме бе попитал, щях с удоволствие да му кажа.

— Не ти вярвам. Вие, гейшите, сте най-потайните същества. Разпитвах гейшите из Гион за тоя твой данна и всяка се правеше, че не знае. Никога не бих открил кой е, ако една вечер не бях помолил Мичидзоно да дойде да ме забавлява насаме.

Мичидзоно, тогава около петдесетте, бе нещо като легенда в Гион. Не беше красива, но понякога можеше да оправи дори настроението на Нобу само като бърчеше нос насреща му, когато се покланяше за поздрав.

— Накарах я да играем на надпиване — продължи той. — И аз все печелех, докато бедната Мичидзоно не се напи порядъчно. Можех да я питам каквото си искам и тя щеше да ми каже.

— Какви неимоверни усилия! — казах.

— Глупости. Тя беше много приятна компания. Не може да става и дума за никакви усилия. Но да ти кажа ли нещо? Загубих уважение към теб, след като разбрах, че твоят данна е човече в униформа, което никой не зачита.

— Нобу сан говори така, сякаш имам някакъв избор кой да е моят данна. Единственото, което мога да избирам, е какво кимоно да облека. И дори тогава…

— Знаеш ли защо този човек е писарушка? Защото никой не му доверява нищо важно. Напълно наясно съм с армията, Саюри. Дори началниците му нямат нужда от него. Със същия успех би могла да се свържеш с просяк. Вярно, че някога много държах на теб, но…

— Някога ли? Вече не държите ли?

— Не изпитвам нежност към глупаци.

— Колко жестоко! Да не би да се опитвате да ме разплачете? О, Нобу сан, нима съм глупачка, защото моят данна е човек, когото не понасяте?

— Ах, вие, гейшите! Няма по-досадни същества от вас. Постоянно търсите съвет от хороскопа си и заявявате: „Ох не мога да вървя на изток днес, защото според хороскопа ми посоката е неблагоприятна!“ Но опре ли до нещо, от което може да зависи целият ви живот, обръщате се на сто и осемдесет градуса.

— По-скоро си затваряме очите пред неизбежното.

— Така ли? Е, от разговора с Мичидзоно онази нощ научих няколко неща. Ти си дъщерята на вашата окия, Саюри. Не можеш да твърдиш, че нямаш абсолютно никакво влияние. Твой дълг е да го използваш, освен ако не искаш да се носиш по течението на живота като риба с корема нагоре.

— Бих искала да мога да вярвам, че животът наистина е нещо повече от течение, което ни носи обърнати с корема нагоре.