Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Да, госпожо, доста често. Но… може ли да ви попитам? Познавате го от дълго време и… той е добър човек, нали?

— Защо питаш мен? Би трябвало да го знаеш, ако прекарваш времето си с него!

— Знам, че звучи глупаво. Но съм толкова объркана! Той заръчва да ме повикат всеки път, щом дойде в Гион, и моята по-голяма сестра ми казва, че е онзи добър покровител, за който всяко момиче може да мечтае. Но сега ми е сърдита, че няколко пъти се разплаках пред него. Знам, че не биваше да го правя, но дори не мога да обещая, че няма отново да се повтори!

— Държи се грубо с теб, така ли?

В отговор клетата Такадзуру стисна треперещите си устни и мигом от ъглите на клепачите й започнаха да се леят сълзи, така че очите й сякаш ме гледаха от дъното на две езерца!

— Понякога Нобу сан не си дава сметка колко грубо звучи. Но сигурно те харесва, Такадзуру сан. Иначе нямаше да те вика да го забавляваш.

— Мисля, че ме вика само, защото съм от тези, с които могат да се отнасят зле. Веднъж ми каза, че косата ми мирише на чисто, но после добави, че това било добра промяна.

— Странно е, че се виждаш с него толкова често. Лично аз от месеци се надявам да го видя.

— О, моля ви, недейте, Саюри сан! Той вече ми каза, че нищо у мен не е толкова хубаво като у вас. Види ли ви отново, само още повече ще се разочарова от мен. Знам, че не е редно да ви занимавам с проблемите си, госпожо, но… Помислих си, че може да знаете нещо, с което бих могла да му доставя удоволствие. Той обича интересните разговори, но аз никога не знам какво да говоря. Всички казват, че не съм особено умна.

Хората в Киото са научени да казват подобни неща, но ми хрумна, че бедното момиче може би говори истината. Не би ме изненадало, ако Нобу гледаше на нея като на дърво, което тигърът използва, за да си точи ноктите. Не можах да измисля нищо полезно, затова накрая й предложих да прочете книга за някое историческо събитие, което би заинтригувало Нобу, а после при среща да му я разказва малко по малко. Самата аз постъпвах понякога така, защото имаше мъже, които обичаха да се отпуснат и полузатворили навлажнени очи, да слушат звука на женски глас. Не бях сигурна, че това ще има ефект в случая с Нобу, но Такадзуру изглеждаше много благодарна.

Вече знаех къде да намеря Нобу, затова реших да ида и да се видя с него. Съжалявах ужасно, че съм го разсърдила и че, разбира се, без него може би никога вече няма да видя председателя. В никакъв случай не исках да му причинявам болка, но си мислех, че ако се срещнем, ще намеря навярно начин да възродя нашето приятелство. Проблемът бе, че не можех да отида в „Авадзуми“ без специална покана, защото не бях официално свързана с тази чайна. Затова в крайна сметка реших при възможност да се разхождам отпред с надежда да се сблъскам на входа с него. Познавах достатъчно добре навиците му, за да предположа максимално точно кога би дошъл.

Осем-девет седмици не отстъпвах от плана си и една вечер най-сетне го зърнах да слиза от една лимузина в тъмната уличка пред мен. Разбрах, че е той, по силуета, който не можеше да бъде сбъркан с ничий друг — закопчан с игла за рамото празен ръкав на сакото. Когато приближих, шофьорът тъкмо му подаваше чантата. Спрях под светлината на един фенер и ахнах, уж приятно изненадана. Както се надявах, Нобу погледна към мен.

— Виж ти! Човек забравя колко очарователна може да изглежда една гейша! — каза той с такова безразличие, че се усъмних дали е разбрал, че съм аз.

— О, господине, звучите като моя стар приятел Нобу сан — обадих се. — Но не е възможно да сте Нобу сан, защото ми се струва, че той изчезна окончателно от Гион.

Шофьорът затвори вратата и ние изчакахме в мълчание колата да тръгне.

— Отдъхнах си, че най-сетне отново видях Нобу сан — подхвърлих. — А и какво щастие е за мен, че той стои в сянката, а не на светлината.

— Понякога изобщо не разбирам какво говориш, Саюри. Трябва да си се научила на това от Мамеха. Или може би учат на такива работи всички гейши.

— Така както е скрит в сянката, не мога да видя гневното лице на Нобу сан.

— Разбирам. Значи мислиш, че съм ти сърдит?

— А какво друго да мисля, когато стар приятел изчезва за толкова месеци? Каните се, предполагам, да ми обясните, че сте били прекалено зает, за да дойдете в „Ичирики“.

— Защо го казваш така, сякаш не е възможно да е истина?

— Защото случайно разбрах, че често сте посещавали Гион. Но не си правете труда да ме питате как съм разбрала. Няма да ви кажа, освен ако не склоните да се поразходите с мен.