Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— О, господин Председател! — извика той. — Толкова съм щастлив, че дойдохте на моя прием. Нали знаете, че винаги се радвам да ви видя тук? Тази ваша корпорация не престава да се разраства, не е ли така? Каза ли ви Саюри, че Нобу беше на моето парти миналата седмица?

— Чух всичко от Нобу, който, не се съмнявам, се е държал както винаги.

— Така е — отвърна баронът. — Много особен малък човек, нали?

Не знам какво си мислеше, защото баронът бе по-млад от Нобу. Забележката, види се, не се понрави на председателя и той присви очи.

— Искам да кажа — поде баронът, но председателят го прекъсна:

— Дойдох да ви благодаря и да се сбогувам, но преди това имам нещо за вас. — И му подаде кутийката.

Баронът бе твърде пиян, за да може да развърже копринената панделка, и подаде пакетчето на една от гейшите да му помогне.

— Какво великолепно нещо! — възкликна той, като видя подаръка. — Нали всички мислите така? Погледнете я. О, тя е може би по-прекрасна от изумителното същество до вас господин председател. Познавате ли Саюри? Ако ли не, позволете да ви я представя.

— О, двамата със Саюри се познаваме добре — отвърна председателят.

— Колко добре, господин президент? Достатъчно, за да ви завиждам ли? — Баронът се засмя на шегата си, но останалите замълчахме. — Във всеки случай този щедър подарък ме подсеща, че имам нещо за теб, Саюри. Но не мога да ти го дам, преди тези гейши да са си отишли, защото ще започнат да искат по едно и за себе си. Тъй че трябва да останеш след всички гости.

— Баронът е много мил — казах, — но наистина не бих искала да досаждам.

— Виждам, че си научила отлично от Мамеха как да казваш „не“ на всичко. Просто ме чакай в централното преддверие, след като гостите се разотидат. Вие ще ми помогнете и ще я убедите, господин председател, докато тя ви изпраща до колата.

Сигурна съм, че ако не беше толкова пиян, щеше да се сети сам да изпрати своя гост. Но двамата мъже се сбогуваха и аз последвах председателя към къщата. Докато шофьорът му държеше вратата, аз се поклоних и му благодарих за добрината. Той понечи да се качи, но спря.

— Саюри — започна, но сякаш се поколеба как да продължи. — Какво ти каза Мамеха за барона?

— Не кой знае колко, господине. Или поне… не съм сигурна какво имате предвид.

— Добра ли сестра е за теб Мамеха? Казва ли ти неща, които трябва да знаеш?

— О, да, господин председател. Мамеха ми помага повече, отколкото бих могла да изразя.

— Е, на твое място бих бил нащрек, ако човек като барона иска да ми подари нещо.

Не можех да измисля какво да отговоря, затова казах нещо от рода, че баронът е твърде мил, задето изобщо се сеща за мен.

— Да, много мил, сигурен съм. Просто се пази — каза той, като ме гледаше втренчено известно време, а след това се качи в колата.

През следващия час се разхождах сред няколкото останали гости, като отново и отново си припомнях всичко, казано ми от председателя по време на кратката ни среща. И вместо да се чувствам обезпокоена от предупрежденията му, изпитвах радостна възбуда, че е разговарял толкова дълго с мен. Всъщност в съзнанието ми изобщо нямаше местенце за мисълта относно срещата с барона, докато най-сетне не открих, че стоя сама в преддверието сред гаснещата светлина на деня. Позволих си волността да седна на колене в близката стая с татами, откъдето можех да се любувам на природата през прозореца.

Минаха десет-петнайсет минути и баронът най-сетне се появи в преддверието. Щом го зърнах, едва не ми призля от тревога, защото беше само по памучен халат. В едната си ръка държеше хавлиена кърпа и бършеше с нея дългите черни косми по лицето си, които той смяташе за брада. Очевидно беше току-що излязъл от банята. Станах и му се поклоних.

— Знаеш ли, Саюри, какъв съм глупак! — каза ми. — Твърде много пих. — Това поне беше истина. — Забравих, че ме чакаш! Надявам се да ми простиш, като видиш какво съм приготвил за теб.

После тръгна по коридора към вътрешността на къщата, очевидно надявайки се да го последвам. Но аз не помръднах от мястото си, като си припомнях думите на Мамеха, че малко преди своето мидзуаге чиракуващата гейша е като сервирано на масата блюдо.

Баронът спря и каза:

— Ела с мен.

— О, бароне, наистина не бива. Позволете ми, моля ви, да изчакам тук.

— Имам нещо, което искам да ти дам. Просто ела с мен, седни и не бъди глупачка.

— О, бароне, не мога да не бъда глупачка, защото съм точно такава!

— Утре ще си отново под зоркото око на Мамеха, не е ли така? Но тук никой не те следи.