Приказка Гладника - Грузинска приказка (Грузинска приказка)

А лакомият Гладник си спи и хич не го е еня за градушката.

Илия гърми, трещи, но не. Гладника не се буди. Илия се разярил, слязъл от небето, хвърлил се върху Гладника и го притиснал в земята.

Гладника чак тогава се събудил, хванал Илия, съборил го на земята и седнал отгоре му.

— Пусни ме — замолил се Илия.

Гладника не го пуска.

— Пусни ме — моли се Илия.

— Ще те пусна, ако ме благословиш да не ям толкова много — казва големият лакомник Гладника.

Тогава Илия благословил Гладника да му стига на ядене по половин самун хляб, половин кило месо и половин стомна вино. Гладника пуснал Илия.

Сега вече Гладника се прибрал при баща си и майка си, не се страхува, че ще ги подяжда.

Прибрал се, поживял с тях, ала му е скучно в къщи. Дощяло му се на юнака да иде да повоюва, да изпита силата си.

Тръгнал, дълго ли вървял, кратко ли, преминал през царството и навлязъл в друго. Гледа — иде един змей, носи голяма планина, държи я в ръце като топка. Гладника застанал пред него и пита:

— Къде носиш цяла планина като топка?

— Отивам да изпитам Гладника, който живее при царя.

Гладника взел планината от него, замахнал и я хвърлил през три планини.

— Какъв искаш да ми бъдеш, брат или слуга? — пита той змея.

— Брат — отговаря змеят.

Побратимили се и тръгнали заедно.

Вървят, гледат — тича още един змей, носи планина, двойно по-голяма от тая, която носел първият.

— Къде бързаш, приятелю, и защо си помъкнал тази планина, когато аз едва се държа на крака от умора?

— Искам да изпитам Гладника, който живее при царя — казват, че е много силен — отговаря змеят.

— Не ти трябва да ходиш далеч — казва Гладника.

Взел планината, замахнал и я изпратил през две планини.

— Брат ли искаш да ми бъдеш, или слуга? — пита след това.

— Брат — отвръща змеят.

Побратимили се и тръгнали заедно.

Вървят, гледат — още един змей носи планина, двойно по-голяма от тая, която носел вторият.

Гладника му казва:

— Стой, приятелю, защо мъкнеш такава тежест, когато аз и без товар едва се държа на крака от умора?

— Искам да изпитам Гладника, който живее при царя — казват, че е много силен — отговаря змеят.

— Не трябва да ходиш далеч и ти — казва Гладника. Взел планината от него, замахнал и я преметнал зад една висока планина.

— Брат ли искаш да ми бъдеш, или слуга? — пита след това.

— Брат — отвръща змеят.

Побратимили се и тръгнали четиримата заедно.

Много ли вървели, малко ли, стигнали до владенията на Белия змей.

Влезли в една гора. Нямат ни ядене, ни огън.

Гладника казал:

— Идете да потърсите някъде хляб и дърва.

А змейовете треперят от страх.

— Дори да умрем от глад, при Белия змей не отиваме — казват те.

— Какво пък, ще ида сам — рекъл Гладника, станал и поел.

Върви, гледа — в далечината дим. Тръгнал към дима. Вървял, вървял, дошъл до една къща, излязла майката на Белия змей и Гладника й казва:

— Майко, в името на всички майки и деца, дай ми хляб и огън, гладен съм.

— А ти кой си? — пита майката на Белия змей. — Тук и птица не лети, всички се страхуват от сина ми. Как си посмял да дойдеш тук? Бягай по-скоро, спасявай се, иначе ще се върне змеят от лов, ще те изяде.

— А в коя посока е на лов? — пита Гладника.

Бабичката показала в коя посока е на лов змеят и прибавила:

— Ако успееш да преминеш реката, ще останеш жив, ако не — няма да се спасиш от змея.

Гладника тръгнал право натам, където бил на лов Белия змей.

Гледа Гладника — иде си на кон Белия змей от лов. На едното си рамо метнал елен, на другото — цял чинар за дърва. Иде, мърмори си нещо на носа. А Гладника се скрил под моста, после се подал и изревал:

— Дю-у!

Конят се уплашил, спънал се.

Змеят се сърди. Подкарва го. Ала конят не върви, страхува се.

— Ах ти, мързеливец такъв — крещи змеят, — от какво се страхуваш? Аз и Гладника, който живее при царя, ще убия, без да трепна.

Тогава Гладника изскочил:

— Ха де, да видим как ще го убиеш, ето го — Гладника!

Скопчили се Белия змей и Гладника.

Не се борили дълго. Гладника повдигнал змея, замахнал, хвърлил го на земята и го убил. Завързал го след това на коня и го закарал при бабичката.

— На, виж колко е силен твоят змей!

Взел Гладника хляб, огън и тръгнал към побратимите си. А те седят и вече не очакват, че ще го видят жив.

Дошъл Гладника, наклали огън, постоплили се, похапнали и поели напред. Вървели, вървели и стигнали до владенията на Червения змей. Спрели за почивка. Пак нямат ни хляб, ни огън. Гладника казва: