У. Гиър - Вълчият талисман

— Това ли е бъдещето, което ни обеща, Съногадателко? — прошепна той, вперил отслабналите си очи в кануто. — Може би наистина всичко стана според повелите на Силата.

Пъхна другата си ръка в кожената торбичка, която носеше на врата си и извади малкия черен вълк, който Лош стомах му бе изпратил. Той заблестя на слънцето — символ на Духа помощник, пратеник на Силата.

Разбира се, той веднага го бе разпознал. Някога статуетката бе почивала в черната вълча кожа при Свещения Талисман. А когато племето се разполагаше на лагер, каменният вълк се поставяше на триножник, за да пази Вълчия Талисман. Как ли бе попаднало у Лош стомах такова ценно съкровище? Неведоми бяха пътищата на Търговията и Силата и.

Той погледна прохладния пясък и след това вълка, сравнявайки тежестта им.

— Толкова дълъг път за един старец.

Той все още чуваше в спомените си въздишката на вятъра в смърчовете и елите на Тревистите планини, макар че краката му никога повече нямаше да следват пътеките, прокарани от Танцуващия с огън. И душата му никога вече нямаше да се извисява, докато обхождаше с поглед обширната долина на Сивия елен или Тревистите планини.

Вдигна лице към осеяното с облачета небе.

— Но мога да ги Сънувам, когато душата ми си отиде от тази земя. А дотогава ще следвам Съня на Първия човек.

Той впери за последен път поглед в Бащата на водите, хвърляйки шепата пясък по течението. При цопването и се образуваха кръгове, разшириха се и изчезнаха в зелените талази.

Тази нощ в палатката си щеше да разкаже на младите за Съногадателката, която бе дошла от племето на Слънчевите хора. Щеше да им разкаже за Лош стомах, сакатия герой на Земните хора. Щеше да им разкаже за новото му име — Тиха вода, и за Съня на Бяла пепел, както му го бе предал Търговецът.

— Противоположностите се привличат — промърмори той на себе си и вдигна черния вълк към слънцето, възхищавайки се на светлинните отблясъци по каменното му тяло.

Вятърът шепнеше между дърветата. Водата се плискаше тихо в пясъчните брегове И изведнъж се случи нещо странно: звуците сякаш се превърнаха в глас — глас на старица. Напрягайки слуха си, той едва успя да различи думите.

Пълноводен тече Бащата на реките напоява с вода в пръстта браздите.

Растение зелено високо израства.

Плодът му е жълт — аз видях как нараства.

Украсени с пера мъртъвци аз видях, изсушават дървета — те стават на прах.

Дарове всички на гръб ще заденат, щом слънчеви мъж и жена се заженят.

Лява ръка поклати глава.

— Сега пък взеха да ми се причуват разни неща. Остарявам.

Той изхъмка под носа си и притисна черния вълк до гърдите си, мислейки си: „Силата на Търговията постигна целта си, Тиха вода. Но накъде ще поеме този път? Към хората… или към Сънищата? И къде ще спре?“

Той се обърна и тръгна обратно по пътеката към покритите с дървесна кора жилища в лагера на Вълчето племе.

© 1990 У. Майкъл Гиър

© 1990 Катлийн О’Нийл Гиър

© 1995 Живко Тодоров, превод от английски

W. Michael Gear, Kathleen O’Neal Gear

People of the Wolf, 1990

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Публикация:

ВЪЛЧИЯТ ТАЛИСМАН. 1995. Изд. Плеяда, София. Серия „Хората на земята“, №2. Роман. Превод: от англ. Живко Тодоров [People of the Wolf (1990)]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 317. Цена: 130.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/905]

Последна редакция: 2007-02-17 20:15:12