У. Гиър - Вълчият талисман

Това е заветът на Вълчия сън и сега аз го предавам на вас. Кръвта ви е нова за тази земя, Слънчеви хора, и ще я направи силна. Онова, което загубиха Земните хора, ще откриете вие.

Тя затвори очи и видението изплува в съзнанието и.

— Един ден децата ви ще срещнат Търговци, носещи растението със златистите влакна. Душата му ще стане ваша. Ето вашето бъдеще:

Бяла пепел отвори очи.

— Видях децата ни. Те ще израснат силни, ще населят земята, душите им ще живеят в съзвучие с идващите сезони. Видях как призовават Гръмовната птица да донесе дъжд от небесата, който да напои растението със златните влакна. Поднасят дарове на Слънцето и всички са сити. Огърлици от небесносини камъчета украсяват вратовете им.

— Ако дирим Върховното цяло и помним Съня на Първия човек, земята ще бъде плодна утроба за нашия народ. Слънцето ще подхранва живота, поникнал от земята. Противоположностите се преплитат. Видях Танцьори с пера да се надигат от земята, представяйки пътуването на Първия човек от подземния свят. Видях как Танцуват в чест на Слънцето и хвърлят цветен прашец в четирите свещени посоки. Това наследство ще стане ваше, ако приемете Съня. Но ако не го направите…

Тя ги изгледа, отбелязвайки спокойно, че един от воините и е обърнал гръб. Бяла пепел извиси глас:

— Видях други земи, в които Върховното цяло бе отхвърлено. Видях хората да живеят като мравки, преравяйки земята, за да отнемат труда на другите. Видях изсечени гори и кръвта на земята, чиято почва бе отнесена от дъждовете в реките и оттам — в океаните. Върховното цяло не принадлежи само на хората, а на всичко живо. Ако вземем нещо, трябва да дадем друго в замяна. Това правило е сърцето на Спиралата.

— Силата дава на всеки възможност да избира! Какъв ще бъде вашият избор? Ще приемете ли да Сънувате Върховното цяло, или ще се отделите от Спиралата? Първият човек е видял в Съня си, че Върховното цяло ще позволи на хората да живеят в хармония със своя свят. Ще се отречете ли от този Сън?

Обзе я пълно изтощение. Усещаше как се движи новият живот в корема и, как се храни от соковете на тялото и. Тя сложи ръка отгоре му, сякаш искаше да го защити.

Огледа с блуждаещ поглед озарените от огъня лица.

— Чухте какъв е Сънят на Първия човек. Небе и земя — привличащи се противоположности. Аз ще отнеса този Сън и на клановете Куха флейта, Оса, Зелен камък, за да можем всички да живеем според повелите му. Аз казах.

Бяла пепел се извърна; никой не продумваше. Тя тръгна между палатките и постепенно започна да я обзема нарастващо безпокойство. Раздираните от мълнии облаци надвисваха все по-близо — вече почти бяха стигнали до лагера. Струваше и се, че долавя слаби гръмотевици.

Зад нея се разнесе приглушено мърморене — хората започнаха да обсъждат видението и и смисъла на думите и. Непослушко изникна пред краката и и вдигна тъжните си очи към нея.

— Къде е Тиха вода? — запита го тя, почесвайки го зад ушите. Кучето изскимтя и близна ръката и; топлият му език и подейства успокояващо. — Да, и ти си част от Върховното цяло.

Тя примигна и се прозя; умората и се бореше с желанието да намери Тиха вода.

— Иди при завивките — каза си тя. — Той ще дойде по някое време. Изтощена си, Бяла пепел. — Затътри се уморено през лагера към палатката на Пелинов дух и заобиколи колчетата, пристягащи покривалата. Завивките им бяха скупчени отзад. Коленичи и ги разгърна. Какво ли правеше Тиха вода? Сърцето и заби учестено, макар че нямаше някаква видима причина за това. Тя потри подпухналите си очи и се зави с горната постелка.

— Вещица! — изсъска някой до нея.

Сянката на вдигната бойна тояга проблесна върху палатката и Бяла пепел вдигна ръка, опита се да избегне удара и изпищя:

— Не!

Мускулестото тяло на Корен връхлетя върху нея и я просна по лице. Тя зърна за миг уплашените му очи, след което той се претърколи и скочи на крака. Тиха вода изкрещя гневно, втурвайки се от мрака с високо вдигнат камък към жената, която го очакваше със запънато в атлатъла копие. Но Корен се оказа по-бърз и бойната му тояга се стовари…