У. Гиър - Вълчият талисман

Силният удар на дърво в кост проехтя в нощта. Корен и жената се строполиха на земята.

Тиха вода падна на колене до Бяла пепел и и помогна да седне със здравата си ръка. Той трескаво зацелува косата и, шепнейки:

— Всичко е наред. В безопасност си.

Някой извика. Разнесоха се тревожни гласове. Бягащ като вятъра и Черна луна се появиха тичешком иззад палатката. Пелинов дух ги последва, носейки запален клон.

При вида на Пелинов дух Корен се отдели от мъртвата жена и протегна умолително ръце към него:

— Не съм убиец! Трябваше да го направя! Тя уби Гореща мазнина. А преди това уби Черната ръка. Видях я, че се промъква насам. Непрекъснато приказваше за магьосничество, разправяше, че Бяла пепел е зла вещица и ще прокълне всички ни.

Горчив храст се втурна в светлината на факлата и се взря надолу. Погледът и заскача от Корен към окървавената жена до него и обратно. От устните и се изтръгна ужасен вик:

— Кошничка?

Момчето кимна уплашено, търсейки разбиране по лицата им.

— Тя мразеше Съногадателите още откакто умря Зелен огън. Знаеш го, мамо! Обвиняваше за смъртта и Черната ръка. Мислеше, че Гореща мазнина се опитва да омагьоса децата, които бяха взели Черните острия. Гълчеше ме затова, че се опитвам да стана техен воин. Двамата с Лош стомах просто нямахме избор!

Пелинов дух разбута насъбралите се хора и приклекна до сина си. Впери твърдо поглед в замъглените очи на Корен. След това по устните му заигра хитра усмивка:

— Тази нощ ти стана воин.

— Но аз убих…

— Някой трябваше да го направи — каза му Тиха вода. — Тя бе обладана от злото. След като убиеше Бяла пепел, щеше да убие и мен. А след това още някой.

Пелинов дух протегна ръка и помогна на Корен да се изправи; докато го правеше, в небесата прозвуча падаща звезда. Всички се извърнаха, за да видят полета и; тя озари небето и изчезна в гъстите черни облаци. От няколко места проблеснаха мълнии и гръмотевицата избоботи като препускащо стадо бизони.

Бяла пепел се облегна на Тиха вода. Той погали нежно разрошената и коса, но не каза нищо. Тя вдигна глава и проследи погледа му, но той не гледаше мълниите. Беше отправил поглед към озарените от звездната светлина дюни, където огромният черен вълк бе застанал с вдигната лапа, гледайки замислено към тях. Жълтите му очи святкаха с огнените отблясъци на мълниите.

Гръмотевицата изтрещя отново, разтърсвайки земята и върху палатките започна да се сипе дъжд. Бяла пепел вдигна лице, наслаждавайки се на прохладните капки.

Черна луна отмести неспокойно поглед от вълка към мъртвото тяло на Кошничка, а сетне към Бяла пепел.

— Гръмовната птица каза своята дума — произнесе той. — Добре дошла в клана на Черните острия, Бяла пепел. Ти ни даде Съня на Първия човек. Сега ние трябва да го обмислим и да видим дали ще почувстваме неговата истина в сърцата си.

Лява ръка изкуцука през мочурливата трева и спря на песъчливия бряг. Водните талази се носеха по течението. Една костенурка се подхлъзна от един дънер и цопна в реката. Ята патици и гъски изпълваха небето, прелитайки над широката водна площ, хвърляща сребристи отблясъци под слънцето.

На север Голямата река се вливаше в Бащата на водите. Неговото Племе на вълка бе водило тежка битка за тази земя, прогонвайки Маскираните танцьори и вземайки много пленници. Жителите на тези земи не притежаваха упоритата воля на Слънчевите хора, така че Вълчето племе успя да завладее обширни територии. Сега вземаха данък, за да не нападат новите земи на Маскираните танцьори. Легендата за Мъдрото върховно цяло в небесата и за Вълчия съногадател вече бяха пуснали корени между тях.

Много неща бяха достойни за възхищение в тази плодородна нова земя. Прокопани вади напояваха дивия ориз, растящ в равнините на юг. Полята отвъд тях бяха обрасли с иглика и пача трева, която се полюшваше от вятъра. Макар че лятото бе още в началото си, Лява ръка предчувстваше, че жените ще съберат добра реколта. Няколко деца в една лодка по реката се смееха, хвърляйки плетена мрежа, за да ловят риба. Колко странно, че децата тъй бързо бяха привикнали с водата. Пясъчният жерав вече бе водил една група с лодка към солената вода в горещия мъглив юг. Там бе Търгувал с Блатните хора.

Пъшкайки от пукането на костите си, Лява ръка се наведе и загреба шепа пясък. Вдигна го към месестия си нос и го помириса, вдъхвайки влажното му ухание. Земята покрай реката имаше свой собствен Дух и той щедро раздаваше богатствата си на онези, които ги желаеха.