У. Гиър - Вълчият талисман

— Чудех се как да гледаме на теб. Племето иска съвета ми. Реших, че трябва да дойда тук и да чуя думите ти.

— Ти и Бягащ като вятъра управлявате мъдро Черните острия.

— Той все още те обича — каза тя.

Бяла пепел потопи ръка във водата.

— Стига толкова, моля те — размърда се неспокойно Трепетликата. — За мен усещането е все още ново.

Бяла пепел извади ръка от водата и намокри пламналите си страни с прохладната течност.

— Притеснява ли те тази негова любов? Аз вече победих моето изкушение, Трепетлика — но то не беше мъж.

Върховното цяло я зовеше. Трябваше само да затвори очи, за да потъне в красивата златиста мъгла. Екстазът я очакваше там — на една крачка от хоризонта на душата и.

— Тиха вода е единственият човек, който разбира и най-скритите ми копнежи. Защото и той самият ги е изпитал. — Тя се усмихна топло, припомняйки си как я бе спасил от Върховното цяло.

Трепетликата помълча за момент, след което каза:

— Хвърли още малко вода върху камъните. Щом ти можеш да издържиш, и аз ще мога.

Бяла пепел топна ръка в кожения мях. Затвори очи и плисна течността върху камъните, усещайки как напрежението се изцежда от тялото и. Върховното цяло пулсираше вътре в нея, разстилайки се от сияйната душа на дъщеричката и. Тя не разбираше напълно какво се беше случило, но се чувстваше така, сякаш детето и бе станало свещен Талисман, който бе вътре в нея — един бездънен извор на Силата.

Трепетликата произнесе решително:

— Ще кажа на всеки, който ме попита, че Сънят ти е за доброто на хората.

Бяла пепел кимна:

— Ще сънувам колкото мога по-силно заради тях.

Тиха вода прехапа неспокойно устна, когато Бяла пепел застана пред кладата, която пращеше и пукаше в центъра на лагера. Стотици очи я наблюдаваха с напрегнато внимание. Тя вдигна ръце, Възпявайки Силата си на непонятния за него език на Слънчевите хора. На хоризонта проблесна светкавица; там се кълбяха черни облаци, затулващи звездите.

„Да можех да разбера какво казва“ — помисли си Тиха вода. Тя бе омаяла слушателите си.

Стъпвайки тихо, той се промъкна зад палатката на Пелинов дух, където лежаха завивките им. Вързопът му бе скрит сред нагънатите кожи. Извади го леко и бръкна вътре, за да вземе Вълчия Талисман. Бяла пепел каза, че няма да има нужда от него… но изражението по лицата на Черните острия го караше да се чувства несигурен. Вълчият Талисман в ръката му започна да олеква, сякаш щеше да литне. Той го скри под връхната си дреха, където можеше да го придържа със сакатата си ръка.

Промъквайки се обратно покрай палатката, огледа напрегнато тълпата. Група воини бяха започнали да си шепнат нещо, а погледите им бяха сурови. Две старици клатеха глави недоверчиво и правеха резки отпъждащи движения с ръце, сякаш за да отблъснат думите на Бяла пепел.

Тиха вода пристъпи в сянката на палатката. Нещо се размаза под крака му. Той трепна.

— Чудесно, няма що. Кучешко лайно. И то точно до завивките ни. Тази нощ сънят ни ще бъде… — Замръзна на място, чул някой да се приближава.

— Вещица! — долетя до него приглушен глас.

По гърба му полазиха тръпки. Той източи врат и впери поглед в мрака. Внезапно Вълчият Талисман трепна. Тиха вода се олюля. Силата се разля по гърдите му като ледени пръсти, след това се стрелна напред, прорязвайки нощта, привличайки вниманието му към едно място зад палатките.

В отблясъците от огъня се открояваха два дебнещи силуета. Той разпозна единия — Корен !

Тогава видя оръжието в ръката на момчето. Сърцето му заблъска лудо в гърдите.

Бяла пепел огледа насъбралите се хора. Огънят хвърляше златисти отблясъци по изпитите им лица. Недоверието им сякаш сгъстяваше въздуха, правеше го по-тежък, изкарваше и дъха. Тя зарея поглед над огрените от звездна светлина върхове на палатките към буреносните облаци, прорязвани от мълнии в далечината. Наоколо се стрелкаха прилепи, ловящи насекоми.

Вдигна ръце и хората притихнаха.

— Дойдох, за да ви разкажа за Съня на Първия Човек — когото вие наричате Гръмовната птица. В началото Създателят сътворил четири свята. Три от тях били тъмни и студени. Нашите предци се изкачили през една дупка, за да достигнат до този четвърти свят на светлината. Гръмовната птица, или Първият човек, още Вълчият съногадател — ги извел от мрака.

Той повел битка със злия си брат, за да могат хората да живеят в единение със земята. Тук той сътворил Спиралата. Животът е Спирала без начало и без край, която винаги се изменя и винаги остава същата. Първият човек ни дал този сън и пътя към Върховното цяло. Аз съм тук, за да ви поведа в търсене на Върховното цяло. При него душите ви ще опознаят Първия човек и повелите на Силата. Търсете и ще откриете хармонията на земята.