У. Гиър - Вълчият талисман

„Изборът е твой“ — повтори Вълчият съногадател.

Плачът на нероденото и дете прониза мъглата, отеквайки в душата и като измъчени милиони гласове. Тя прекрачи прага и се върна в сивата мъгла.

— Бяла пепел? — Треперливият умолителен глас на Тиха вода сякаш я ужили.

Изтощена, тя се плъзна обратно в тялото си и отвори очи, примигвайки срещу разтревоженото лице на Тиха вода. Той коленичи до нея и отметна мокрите от пот кичури черна коса от страните и. Сладостният спомен за Вирховното цяло все още витаеше в душата и.

Лежеше на земята; черният вълк се бе сгушил до нея и наблюдаваше с блестящи жълти очи вражеските воини. Пращящият огън полюшваше пламъци от прохладния вятър, който духаше в пустинната нощ. Бяла пепел сведе поглед към гърдите си, където бе притискала Вълчия Талисман до сърцето си. Пипалата на Силата му вече не бяха преплетени с душата и. Бяха се сплели в здрава светлинна нишка, която се бе притаила в утробата и.

Виждаше как пъстроцветните ивици на Вълчия Талисман се увиват около детето и и почувства радостта на дъщеря си, когато в малкото и сърчице се зароди златисто пламъче. Сиянието нарасна и се разпростря по крайниците на Бяла пепел като огнен поток от разтопен кехлибар.

Храбър мъж лежеше по лице в пясъка. Бяла врана изтича до него и започна да го разтърсва:

— Събуди се! Събуди се!

Бяла пепел се изправи на крака; едрият черен вълк също се надигна и застана заедно с Непослушко до огъня и Пелинов дух. Баща и направи лека гримаса, но не се опита да се отдръпне от животното. Тя се облегна благодарно на Тиха вода и загледа Бяла врана с блуждаещи очи. След това каза:

— Той няма да се събуди.

Бяла врана обърна Храбър мъж по гръб и ахна. От кесията му се изтърколи нещо черно, което проблесна на светлината от огъня. Тя се наведе, допирайки ухо до гърдите му. Вслуша се дали диша, сетне стисна крайчеца на пръста му. Кръвта се отдръпна, нокътят му побеля.

— Не! — изпищя жената. — Това е невъзможно!

Бяла пепел притвори очи.

— Той се сля с Върховното цяло. — После добави меко: — Не му стигнаха сили да се завърне.

Бяла врана прикова в нея пламтящ поглед:

— Спаси го! Съживи го! Направи го, жено,_ или ще те хвърля в огъня!_

Бяла пепел погали нежно Вълчия Талисман, усещайки гнева му.

— Сънят все още не е свършил, Бяла врана. — И тя почтително върна Талисмана на Тиха вода.

За момент Бяла врана изглеждаше объркана и несигурна, сякаш ледените пръсти на жестоката истина бяха започнали да обгръщат обезумялата и душа. Тя се изправи неуверено на крака, пристъпи в светлината на огъня и вдигна ръце. Уплашена и разгневена, извика в нощта:

— Гръмовна птицо! Чуй ме! Помогни на Човека с летяща душа!

Бяла пепел въздъхна, загледана в нея. Няколко дълги мига Бяла врана остана в това положение, стиснала зъби, за да сподави ужасната несигурност, която пронизваше душата и. След това огледа лагера и се извърна към Бяла пепел, посочвайки рязко безжизненото тяло на Храбър мъж:

— Съживи го!

Тя поклати глава.

— Твърде късно е. Той не можа да намери сили да се върне. Предпочете да остане във Върховното цяло. И не мога да го виня за това.

Пелинов дух ахна изненадано и закрещя:

— Това е капан! — Запъна копие в атлатъла си и приклекна, готов да го метне, докато вражеските воини пристъпваха в светлината на огъня.

— Недей, татко — обади се Бяла пепел. Тя долавяше вътрешната му борба, непреодолимото желание да накаже предателството. — Пелинов дух, това може да се реши единствено от Силата, а не от копия и пролята кръв.

Бягащ като вятъра извика:

— Така ли Храбър мъж спазва обещанието си?

Появиха се още воини, тикайки пред себе си Син вятър и Охлюва черупка. Лицата на двамата воини бяха изкривени от гняв и ужас.

Бяла врана се засмя горчиво:

— Човекът с летяща душа не знаеше нищо за това. — Пристъпи по-близо до Бяла пепел, без да обръща внимание на тегнещото във въздуха напрежение. — Храбър мъж каза, че ти притежаваш голяма Сила. Съживи го!

— Не мога.

— Тогава ще умреш, пронизана от бийните копия на Строшените камъни!

— Но първо ще умреш ти! — обеща и Пелинов дух със святкащи гневно очи.

Бяла пепел се обърна към воините, които се бяха появили в нощта с готови за хвърляне копия. Гласът и прозвуча, изпълнен със Сила:

— Спрете! Тук няма да се води война. Силата направи своя избор!

Воините се заковаха на място, споглеждайки се озадачено.

Тя впери поглед в Бяла врана. Устните на жената се разтвориха и душата и се сви уплашено. Колкото и да се опитваше, не успя да откъсне очи от тези на Бяла пепел.