У. Гиър - Вълчият талисман

Бяла врана стоеше отзад, чакайки неспокойно, вперила очи в мрака, който бе погълнал пустошта. Синкави сенки пълзяха по дюните и ги правеха да приличат на прегърбени зверове, които се готвят да скочат. Едва долавяше думите на Храбър мъж и Бяла пепел. След това почувства промяната във въздуха и се олюля.

Погледна към Летящия ястреб. Воинът отвърна на погледа и с широко отворени, изумени очи. Тя пристъпи по-близо до него, прошепвайки:

— Достатъчно време ли им дадохме?

Той отвърна с половин уста:

— Трябва само да пристъпиш в светлината на огъня и да вдигнеш ръце.

В този момент Храбър мъж изкрещя, хващайки се с ръце за главата. Падна настрани, загубил равновесие заради сакатия си крак. Бързо се изправи в седнало положение с болезнено изражение на лицето.

Воините понечиха да се втурнат напред.

— Стойте по местата си! — заповяда Бяла врана. — Оставете Човека с летяща душа да води битката! — Нашата ще дойде по-късно. Ако Храбър мъж загуби, Гръмовната птица да е на помощ на Черните острия!

Храбър мъж изохка и пое дълбоко дъх. В този момент очите на Бяла пепел се проясниха и тя с последни сили грабна Вълчия Талисман от ръцете на мъжа си, притискайки го към гърдите си.

Бяла врана направи крачка напред. В светлината на огъня виждаше лицата на неприятелите. Те изглеждаха обзети от благоговеен страх. Изящната жена от клана Черни острия се оглеждаше напрегнато наоколо, сякаш невидими прилепи пърхаха около главата и. Тя нервно сложи ръка на копията си, но все пак не бе загубила хладнокръвието си. Тя щеше да бъде най-опасна.

Бяла пепел се изправи на колене и се наведе напред, прегръщайки Талисмана като любовник. Черната и коса се разпиля по лицето и.

— Сънувай! — извика младият воин Черно острие, стиснал юмруци. — Виж в Съня си новото бъдеще, Бяла пепел!

Бяла врана усети лекото движение на Летящия ястреб и обърна поглед назад в нощта. Между дюните пълзяха многобройни сенки. Очите и се присвиха. Храбър мъж щеше да победи независимо по кой начин.

Бяла пепел притискаше здраво Вълчия Талисман до сърцето си, защитена за момента от силата на пеенето на Тиха вода, от яркото жълто сияние в душата му. Тя се отпусна в прегръдките на Силата на Талисмана. …И изведнъж всичко стана тихо. Искрящата златиста мъгла започна да се стеле около нея като сняг в кристално ясна зимна утрин.

„А сега, Майко на народите — произнесе Вълчият Талисман със звънливия си глас, — използвай обединената ни сила.“

Тя разтвори душата си и се понесе върху Силата на Талисмана, оставяйки той да я изпълни с мощта си. От някъде много далеч долетя крясъкът на Храбър мъж, а след това тя усети как ехото на гласовете в съзнанието му надава ужасен вик.

Беше застанала на ръба на златиста бездна.

Върховното цяло я зовеше с глас, нежен като пухкави снежинки.

„Премини границата — подтикваше я Вълчият Талисман. — Отдай се на Върховното цяло. Храбър мъж е само объркан. Сега събира сили да…“

Проблеснаха светлини, които я отблъснаха назад. Тя се отдръпна уплашено, зашеметена; призрачното зеленикаво сияние започна да се сгъстява около нея.

„Пусни се! — заповяда Вълчият Талисман. — Премини границата! Това е единствената ти надежда…“

Тя си припомни грозноватото лице на Тиха вода, почувства любящото му докосване — и животът на детето им, растящо в утробата и. Ако не успееше да устои на Върховното цяло, бебето щеше да умре. Бяла пепел изхлипа, надвесвайки се над бездната все повече и повече, докато накрая пропадна. Понесе се през златстата мъгла, усещайки екстаза на Върховното цяло, сливайки се със Спиралата.

— Къде си? — обади се разгневеният глас на Храбър мъж, който сякаш долиташе до нея върху някакви сребристи вълни.

— Тук — отвърна тя. — Тук съм. — Толкова копнееше да освободи душата си, да я остави да се рее безметежно в мъглата, че не можеше да устои на желанието._ Пеещите камъни се отдаде на Върховното цяло. Остави душата си да се слее с него като капка в океана. Той…_ Надеждата и пламна като раздухан въглен и Бяла пепел разбра кой е пътят към победата.

— Последвай ме, ако можеш , Храбър мъж. Виж дали можеш да Сънуваш Върховното цяло със същата Мощ като моята. Виж дали можеш да Танцуваш по Спиралата, без да паднеш от нея и да намериш смъртта си.

Бяла пепел усети как Храбър мъж се гмурва в златистата мъгла заедно с нея и душата му се понася по дирите и.

Върховното цяло се простираше пред нея — неописуемо огромно, безкрайно. Размахвайки огнени криле, тя се понесе през Съня, водейки Храбър мъж все по-дълбоко и по-дълбоко. Усещаше екстаза му, благоговението му пред великолепието и всеобхватното щастие, изпълващо Върховното цяло. И изведнъж го изгуби. Вече не чувстваше присъствието му. Заля я вълна на уморено облекчение.