Уилям Гибсън - Идору

Той знаеше, че тя крещи, защото устата й беше отворена, но звуците на нейния гняв не можеха да проникнат през равното съскащо бучене на генератора на бял шум 3 3 Бял шум (по аналогия с бяла светлина) — звук, съдържащ комбинация от всички доловими от ухото честоти, разпределени равномерно по целия обхват на скалата. — Бел.прев. , осигурен от адвокатите му. Бяха го посъветвали да носи генератора през цялото време на това свое последно посещение в канцелариите на „През ключалката“. Беше инструктиран да не прави никакви изказвания. Със сигурност нямаше да чуе такива.

По-късно той щеше да се чуди понякога как точно бе оформила яростта си. Някакво повторно изявление на теорията за известността и естеството на цената й, за мястото на „През ключалката“ в това, за неспособността на Лани да работи там? Или се бе съсредоточила върху неговото предателство? Но той не беше чул; просто беше сложил тези неща, които не му бяха чак толкова нужни всъщност, в набръчкана пластмасова кутия, която още миришеше слабо на мексикански портокали. Ноутбукът, който мъкнеше със себе си още от колежа — сега със счупен екран, неизползваем. Изолирана халба с белещо се лого на окръг Нисан. Бележки, които беше правил на хартия, против правилника на офиса. Изцапан с кафе факс от жена, с която беше спал в Икстапа, чиито инициали не можеха да бъдат разчетени сега и чието име беше забравил. Безсмислени лични вещи, предназначени за контейнера за боклук в паркинга на сградата. Но нямаше да остави нищо тук и Кати продължаваше да крещи.

Сега, в Куб на смъртта K, той предположи, че му бе казала как никога повече няма да работи отново в този град и наистина изглежда нямаше да може. Нелоялността към работодателя беше черна точка в досието на всеки. Особено в този град, където това беше резултат от нещото, наричано някога скрупули, припомни си Лани.

Самата дума сега го порази като учудващо нелепа.

— Усмихна се — Блекуел се взираше в него през малката масичка.

— Изчерпване на сератонина.

— Храна — каза Блекуел.

— Всъщност не съм гладен.

— Имаш нужда от въгледозареждане — заяви Блекуел и се изправи. Заемаше забележителен обем пространство.

Лани и Ямазаки се вдигнаха на крака и последваха Блекуел надолу извън Куб на смъртта K, за да излязат от самата сграда „О Май Голи“. Извън сумрака, в хромираното и неоново дере на Ропонги Дори. Смрад на изгнила риба и плодове дори в тази студена влажна нощ, макар и потисната от карамелената сладникавост на китайски газохол от автомобилите, бръмчащи по магистралата. Но имаше някакво спокойствие в непрекъснатия глас на трафика и Лани се почувства по-добре, изправен и в движение.

Ако продължеше да се движи, може би щеше да успее да разгадае замисъла на Кийт Алън Блекуел и Шиния Ямазаки.

Блекуел ги поведе по пешеходен прелез. Ръката на Лани усети неравност по металния парапет. Видя, че е случайна гънка или бръчка на блестящ малък стикер; момиче с голи гърди, усмихващо му се от сребриста холограма с големината на длан. Щом ъгълът на погледа му се промени, тя изглеждаше като да сочи към телефонния номер над главата си. От край до край перилата бяха облепени с тези малки реклами, макар че имаше определени места, където няколко бяха отлепени, за да бъдат прегледани по-късно.

Туловището на Блекуел изместваше тълпата към далечния край на тротоара като товарен кораб сред поток от клатушкащи се екскурзионни лодки.

— Въглехидрати — каза той през огромното си рамо. Поведе ги надолу по някаква уличка, тесен тунел от цветна светлина, покрай денонощна ветеринарна клиника, зад чийто прозорец двама облечени в бели престилки хирурзи оперираха нещо, за което Лани предполагаше, че е котка. Отпусната малка жива картина от пешеходци беше поспряла тук и наблюдаваше от паважа.

Блекуел се пъхна настрани в осветена пещера, където пара се издигаше от тенджери зад тезгях от реконструиран гранит.

Лани и Ямазаки го последваха вътре, докато продавачът вече сипваше ястие от мазен бежов бульон по поръчка на австралиеца.

Лани гледаше как Блекуел надига купата към устата си и очевидно вдишва по-голямата част от юфката си, отделяйки я от остатъка с рязко стисване на блестящите си изкуствени зъби. Мускулите в дебелия врат на мъжа работеха мощно, докато той преглъщаше. Лани гледаше втренчено.

Блекуел избърса устата си с обратната страна на едната си розово издялана ръка. Оригна се.

— Дай ни една от онези резливите бебешки в кутийки.