Уилям Гибсън - Идору

— Защо?

— Трябва да е иракска. Те сериозно настояват да се направи нещо. Няма да стрелят, ако е друга.

— Нает си на работа.

— Наистина?

— Трябва да си свързал обажданията до Вентура с глобите за паркиране от гаража в Бевърли Сентър. Макар че би било трудно да пропуснеш онази разпространила се заблуда за „Бебета от войната в залива“.

— Чакай малко — отвърна Лани. — Ти си знаела.

— Това е най-важната част от шоуто в сряда. — Тя затвори компютъра без да я притеснява, че не махна възстановената брадичка на Клинт Хилман. — Но току-що имах шанса да те наблюдавам как работиш, Лани. Ти си самороден талант. Можех почти да повярвам, че в тая глупост за нодалните точки има нещо. Някои от действията ти нямаха никаква логика, но току-що те видях хладнокръвно да разбиваш нещо, което отне един месец на трима опитни изследователи. Ти го направи за по-малко от половин час.

— Част от това беше незаконно — каза Лани. — Вие сте свързани с части на DAT Америка, до които не би трябвало да имате достъп.

— Знаеш ли какво е споразумение за неразкриване на тайни, Лани?

Ямазаки вдигна поглед от бележника си:

— Много добре — каза той, вероятно на Блекуел. — Това е много добре.

Блекуел надигна туловището си, поликарбоновата рамка на стола изскърца леко в знак на протест.

— Но не се е задържал дълго там, нали?

— Малко повече от шест месеца — отвърна Лани.

Шест месеца може да бъде много дълго време в „През ключалката“.

Той използва по-голямата част от първата си заплата, за да наеме малка гарсониера в ретрооборудван паркинг на Бродуей Авеню, Санта Моника. Купи ризи, които според него приличаха повече на онези, които носеха хората в „През ключалката“, и остави малайзийските с копчетата, за спално бельо. Купи си чифт скъпи слънчеви очила и направи всичко необходимо никога да не носи само един маркер в джоба на ризата си.

Животът в „През ключалката“ имаше известна съсредоточеност. Колегите на Лани се ограничаваха до определен диапазон емоции. Определен тип хумор, както каза Кати, беше високо ценен, но имаше забележително малко смях. Очакваният отговор беше контакт с очите, кимане, лека усмивка. Тук бяха разрушавани животи, понякога и пресъздавани, кариери бяха съсипвани или изграждани наново. Защото работата на „През ключалката“ беше ритуалното кръвопускане, а кръвта, която пускаха, беше алхимична течност: известността в нейната най-сурова, най-чиста форма.

Способността на Лани да открива ключови данни в очевидно случайни остатъци от несъществена информация му спечели завистта и злобното възхищение на по-опитните изследователи. Той стана любимецът на Кати и почти му хареса, когато разбра за плъзналия слух, че те двамата имат връзка.

Нямаха — с изключение на онзи път в нейния апартамент в Шърман Оукс и това не беше добра идея. Нещо, което никой от двамата не искаше да повтори.

Но Лани продължаваше да се затваря в себе си, да се концентрира, да разчупва обвивката на онова, което се проявяваше като негов талант, негов усет. А на Кати това й харесваше. Със своите очила и наетата линия на „През ключалката“, разкриваща му мрачните пространства на DAT Америка, той все повече се чувстваше у дома. Отиваше там, където Кати предложеше. Откриваше нодалните точки.

Понякога, заспивайки в Санта Моника, той се чудеше дали е възможно да има по-голяма система, поне в по-далечна перспектива. Вероятно целостта на DAT Америка също имаше свои нодални точки, инфогрешки, които биха могли да бъдат проследени до някаква друга истина, друга форма на знание, дълбоко в сивите купища информация. Но само ако имаше някой, който да зададе правилния въпрос. Той нямаше никаква представа какъв може да е този въпрос, ако изобщо съществува такъв, но някак си се съмняваше, че някога ще бъде зададен от СБЕ в „През ключалката“.

„През ключалката“ произлизаше от програмирането на „реалността“ и мрежовите таблоиди от края на двайсети век, но приличаше на тях не повече, отколкото някое голямо, бързо, двукрако месоядно прилича на своите лениви, обитаващи плитчините прадеди. „През ключалката“ беше развитата форма, притежаваше пълни права в целия свят. Печалбите на „През ключалката“ бяха платили цели сателити и бяха построили сградата, в която той работеше в Бърбанк.

„През ключалката“ беше толкова популярно шоу, че се бе развило като нещо близко до старата идея за мрежа — предпазено от непредвидени резултати и обградено от периферии, всяка от които беше проектирана да отклони зрителя от критичното ядро, познатия и надежден кървав жертвеник, който един от мексиканските колеги на Лани наричаше „Димящо огледало“.