Уилям Гибсън - Мона Лиза Овърдрайв

— Джентри, — каза Боби. Гласът му звучеше тихо и метално откъм малкото говорителче отстрани на монитора. — Не знам що за капан са ви скроили тук, но уредих една малка диверсия.

— Не пробвахме мотора, — каза Чери с ръце около Плъзгавия, — не се сетихме. Може да е наред.

— Какво означава това „една малка диверсия“? — Той се отбутна от нея и погледна към Боби на монитора.

— Още я скалъпвам. Пренасочих един товарен коптер Борг-Вард от Нюарк.

Плъзгавия се дръпна от Чери.

— Не стой просто така тук — кресна той към Джентри, който погледна Плъзгавия и бавно поклати глава. Плъзгавия усещаше първите проблясвания на Корсаков, миниатюрни парченца памет излизаха от фокус.

— Той не иска да ходи никъде — каза Боби. — Намерил е Формата. Просто иска да види какво ще стане от всичко това, какво ще се случи накрая. В момента насам пътуват хора. Приятели, един вид. Те ще вземат алефа от вас. Междувременно аз ще направя каквото мога с онези задници.

— Не ща да стоя тук и да те гледам как мреш — каза Чери.

— Никой не те кара. Моят съвет е да се изпаряваш. Дайте ми двайсет минути, ще отвлека вниманието им.

Фабриката никога не беше изглеждала по-празна.

Ситната Птичка лежеше там някъде на пода. Плъзгавия непрекъснато мислеше за плетеницата от джунджурии и костички която висеше окачена на врата му, птичи пера и ръждиви часовници, всичките спрели, всеки един на различно време… Глупащини от крайпътните градчета. Но Птичката вече нямаше да го има повече наоколо. Предполагам, че и мен скоро няма да ме има повече наоколо, помисли си той, водейки Чери надолу по тресящите се стълби. Не е както преди. Нямаше време да премества машините си, без платформа и без чужда помощ, и предполагаше, че ако веднъж си тръгне, повече няма да се върне. Фабриката вече никога нямаше да бъде същата.

Чери носеше четири литра филтрирана вода в пластмасова туба, мрежичка с бирмански фъстъци, и пет индивидуални запечатани порции лиофилизирана супа „Биг Гинза“ — всичко, което беше успяла да намери в кухнята. Плъзгавия носеше два спални чувала, фенерчето и ковашки чук.

Беше тихо, само свистенето на вятъра по ръждясалия метал и скърцането на обувките им по бетона.

Не беше сигурен къде всъщност ще отиде. Смяташе да заведе Чери на разстояние колкото до Марви и да я остави там. След може би щеше да се върне, да види какво става с Джентри. Тя можеше до ден-два да хване стоп но някое от градчетата в индустриалната зона. Тя обаче не знаеше това; всичко, за което можеше да мисли беше, че се махат. Изглеждаше така уплашена от това да гледа Боби Брояча как умира на носилката, както и от мъжете отвън. Но Плъзгавия виждаше, че на Боби не му пука особено много за умирането. Може би смяташе, че просто ще бъде там вътре, като оная Джейн Трета. Или може би изобщо не му пукаше; понякога с хората е така.

Ако смяташе да не се връща повече, помисли си той, водейки Чери през тъмното със свободната си ръка, му се щеше да се върне и да хвърли един поглед на Съдията и на Вещицата, на Труподъвкача и на двамата Следователи. Но по този начин щеше да трябва да изведе Чери навън, след това да се връща обратно… И знаеше, докато си го мислеше, че това е неразумно, че няма време, и че трябва да я изведе навън така или иначе…

— Откъм тази страна има дупка, ниско долу до пода — каза й той. — Ще се измъкнем навън през нея, дано никой не ни забележи… — Тя стисна ръката му, докато той я водеше през мрака.

Той откри дупката опипом, пробута спалните чували през нея, напъха чука в колана си, легна на пода по гръб и се задърпа навън, докато главата и ръцете му не преминаха. Небето беше ниско и едва-едва по-светло от мрака на Фабриката.

Мислеше, че чува слабо боботене на двигател, но то спря след това.

Доизмъкна се докрай с токове, рамене и извиване, и се претъркули в снега.

Нещо го бутна по крака. Чери беше избутала тубата с водата. Той се протегна назад, за да я вземе, и червената светулка освети гърба на дланта му. Той се метна назад и се претърколи отново, и куршумът блъсна стената на Фабриката като плесник на гигант.

Излетя бяла ракета. Над Пустошта. Слаба светлина през ниските облаци. Спускаща се надолу от издутия сив корпус на товарен хеликоптер, диверсията на Боби. Освети втория екраноплан, на трийсетина метра, и закачулената фигура с пушката…

Първият контейнер се стовари с трясък точно пред екраноплана, и се пръсна, изригвайки облак стиропорени опаковъчни парченца. Вторият, с два фризера вътре, записа пряко попадение, смазвайки машината. Отвлеченият Борг-Вард продължи да бълва контейнери, докато ракетата избледня и угасна.